Междинните данни от изборите за 52-ро Народно събрание, публикувани от Централната избирателна комисия (ЦИК) при обработени 78,24% от протоколите, очертават ясен лидер с разлика от десетки процентни пункта, но същевременно оспорвана борба за второто и третото място.
Според данните на ЦИК, формацията "Прогресивна България" води убедително с 44,481% от гласовете, което се равнява на над 1 милион гласоподаватели – 1 099 834. Това е значително подобрение в сравнение с резултатите на предишните избори и поставя формацията в позицията на фаворит за формиране на следващото правителство.
Битката за второто място е изключително оспорвана. Съюзът ПП-ДБ към момента разполага с 13,651% от вота, докато ГЕРБ-СДС е непосредствено след тях с 13,184%. Разликата между двете формации е едва 0,467%, което означава, че окончателните резултати могат да променят подредбата.
На четвърто място се нарежда ДПС с 5,855% подкрепа, следвани от "Възраждане" с 4,432%. Под четирипроцентната бариера за влизане в парламента се нареждат три формации с почти идентичен резултат – МЕЧ (3,280%), "Величие" (3,189%) и "Сияние" (3,055%). БСП също остава под прага за влизане с 3,032%. АПС получава 1,417%, а "Има такъв народ" – 0,763%. Опцията "Не подкрепям никого" е избрана от 39 994 избиратели.
Междинните резултати показват ясна доминация на "Прогресивна България", но и значителна фрагментация на политическия спектър. Това може да усложни процеса на съставяне на правителство, тъй като ще бъде необходимо изграждане на широка коалиция или търсене на нестандартни партньорства.
Съгласно Изборния кодекс, ЦИК трябва да обяви окончателните резултати не по-късно от 4 дни след вота, а поименният състав на депутатите – в 7-дневен срок. Дотогава ситуацията може да претърпи промени, особено при толкова малка разлика между втория и третия политически субект.
За бизнес сектора политическата стабилност е от ключово значение. Ясният победител и евентуалното формиране на стабилно мнозинство биха могли да донесат по-голяма предвидимост в икономическата политика и да стимулират инвестициите. В противен случай, продължаващата политическа криза може да доведе до забавяне на ключови реформи и несигурност за предприемачите.