Левон Хампарцумян: високите цени се подхранват от концентрация и завишени маржове

Дебатът за инфлацията в България отново се върна към въпроса дали проблемът е във външната среда, във валутата или в самата структура на местния пазар. Коментарът на финансиста Левон Хампарцумян поставя акцент върху трета, по-неудобна версия: цените не се движат само от глобални фактори, а и от слабата конкуренция, концентрираните сектори и възможността част от търговците да поддържат по-високи маржове. На този фон закриването на държавната инициатива „Магазин за хората“ изглежда не като голямо икономическо събитие, а като симптом за неправилно избран инструмент.

Проектът стартира с бюджет от около 5,11 млн. евро, но неизразходваните средства ще бъдат върнати в бюджета. Управлението е подало колективна оставка заради липса на институционална подкрепа. Така инициативата приключва преди изобщо да покаже дали може да влияе върху цените по същество. Именно това прави случая важен за бизнеса: не заради размера му, а защото показва колко трудно е административна конструкция да замести реална пазарна конкуренция.

Защо „Магазин за хората“ не стигна до същината

Оценката на Хампарцумян е, че около проекта няма белези на мащабна схема, а по-скоро на ограничен кръг високо платени позиции. Това сваля политическия шум, но не променя основния икономически извод. Един държавен търговски формат не може да охлади цените трайно, ако няма обем, логистика, стабилни доставки и дългосрочен модел за работа. Без това той остава витрина, а не реален конкурент.

За да влияе върху пазара, подобна инициатива трябва да предлага последователно по-добра цена, надеждно качество и широко покритие. Ако не разполага с тези елементи, тя не променя поведението на големите участници. Затова връщането на средствата е повече от административен детайл. То е признание, че ценовият натиск не може да бъде овладян с единичен проект, когато причините са структурни.

Алчност или пазарна сила

Най-силната теза в анализа на финансиста е, че вътрешен фактор за инфлацията е алчността на част от търговците. В бизнес език това означава не просто стремеж към печалба, а възможност за разширяване на маржовете в среда, където конкурентният натиск е недостатъчен. Когато клиентът няма достатъчно алтернативи, цената може да се движи нагоре по-лесно и да остане висока по-дълго.

Точно тук темата става важна за предприемачи и мениджъри. Ако поскъпването се обяснява само с външни шокове, естествената реакция е изчакване и защита на разходите. Ако обаче местният пазар позволява необосновано високи маржове, тогава въпросът е стратегически: кои бариери държат новите играчи навън, как се управлява достъпът до рафт, каква е ролята на дистрибуцията и колко реална е конкуренцията между видимо многото марки.

Концентрацията при храните като риск за цените

Най-ясният пример, който Хампарцумян дава, е пазарът на млечни продукти. По неговата оценка между 70% и 80% от производството е концентрирано в ограничен брой участници. Това е показателно, защото при такава структура на пазара формалното разнообразие не означава непременно реален избор. Потребителят може да вижда много продукти, а ценовата сила да остава съсредоточена в малко компании.

За малките и средните производители подобна среда създава двоен натиск. От една страна, достъпът до дистрибуция става по-труден и по-скъп. От друга, възможността да се конкурираш чрез обем е ограничена. Така инфлацията не е само резултат от по-скъпи суровини или транспорт, а и следствие от местен пазарен дизайн, който не допуска достатъчно агресивна конкуренция.

Концентрацията сама по себе си не е автоматично нарушение. Проблемът започва, когато води до предвидимо поведение, високи входни бариери и отслабен стимул за ценови натиск надолу. В такава среда крайната цена започва да отразява не само разходите, но и удобството на вече установените играчи.

Какво всъщност държи цените ниски

Хампарцумян очертава три реални противотежести на поскъпването: висока производителност, силна конкуренция и строг контрол на качеството. Това е важна рамка, защото показва, че ниската цена не е въпрос на административно нареждане, а на работеща икономическа среда.

• Производителността сваля разхода на единица продукт и отваря място за по-конкурентна крайна цена.
• Конкуренцията ограничава възможността маржовете да растат без сериозен пазарен отпор.
• Контролът на качеството не позволява ценовата битка да се печели чрез скрити компромиси с продукта.

Това е и най-полезният извод за бизнеса. Компания, която инвестира в ефективност, прозрачност и доверие, има по-устойчив модел от такава, която разчита главно на моментен недостиг или доминираща позиция в канала за продажби.

Еврото не е причината

Друг ключов акцент е твърдението, че въвеждането на еврото няма отношение към самите инфлационни процеси. Това е важно уточнение в момент, когато всяко повишение на цените лесно се прехвърля като обяснение върху валутната промяна. Подобна теза е удобна за публичен спор, но е слаба икономически, ако производителността, конкуренцията и пазарната концентрация не се променят.

За мениджърите това означава, че ценовата стратегия не може да се оправдава с валутата. Пазарът наказва най-вече непрозрачните увеличения. В среда на чувствителни потребители доверието става също толкова важно, колкото и самата цена.

Изводът за икономическата политика

Случаят с „Магазин за хората“ показва границите на шумните, но плитки решения. Пазар с концентрация, слаба конкуренция и ограничен административен капацитет не се променя чрез единичен държавен формат. По-логичният отговор е по-добро прилагане на правилата за конкуренция, по-голяма прозрачност по веригата на доставки и среда, в която новите участници могат по-лесно да влизат и да растат.

За малкия и средния бизнес това не е абстрактен спор. Инфлацията често показва къде системата допуска прекомерни маржове и къде има място за по-ефективен конкурент. Когато държавата не успява да отвори пазара достатъчно бързо, възможността за предприемача често е в по-къса верига на доставки, по-добра логистика, собствена марка или директен достъп до клиента. Именно затова тезата на Хампарцумян е важна: ако цените трябва да станат устойчиво по-ниски, разговорът трябва да се премести от символичните проекти към реалната конкуренция.