Комисията за защита на конкуренцията премина към по-активен надзор върху пазара на горива, след като поиска от Националната агенция за приходите данни за цените по бензиностанциите в страната. Целта е текущ мониторинг на пазара и по-ранно засичане на отклонения, които биха могли да доведат до спекулативно поскъпване. За предприемачите, мениджърите и собствениците на малък и среден бизнес това е важен сигнал, защото разходите за гориво продължават да влияят пряко върху логистиката, доставките, себестойността и ценовата политика в редица сектори.

Решението, обявено на 5 март 2026 г., не се изчерпва с искането към НАП. Регулаторът поставя на масата и по-широк пакет от препоръки към изпълнителната власт, насочени към по-постоянно наблюдение на вноса, по-добра координация между институциите и реален достъп до ключова инфраструктура за повече участници на пазара. Така фокусът се измества от еднократна реакция при напрежение към опит за структурен контрол върху средата, в която се формират цените на горивата.

Надзор в реално време върху цените

Искането до НАП има практическа тежест, защото позволява на КЗК да работи с по-подробна и актуална информация за цените по обекти. При наличие на такъв масив от данни регулаторът може по-лесно да проследява синхрон в ценовото поведение, резки разлики между отделни региони и реакцията на пазара при промяна на международните котировки или при смущения във веригата на доставки. За бизнеса подобен подход е по-ценен от последващи обяснения, защото обещава по-ранна намеса при риск от изкривяване на конкуренцията.

В практически план КЗК очертава няколко направления за действие:

  • събиране на данни от НАП за цените на горивата по бензиностанциите за постоянен мониторинг;
  • създаване на експертна група към Консултативния съвет при министъра на икономиката;
  • наблюдение на вноса по държави на произход, ценовата динамика и риска от прекъсвания в доставките;
  • осигуряване на достъп на други вносители и търговци до данъчните складове и нефтопроводите на „Лукойл-България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“.

Експертна група с по-широк мандат

Препоръката за експертна група към Консултативния съвет при министъра на икономиката показва, че според регулатора проблемът не е само в крайната цена на колонката. Идеята е да има постоянно звено, което да следи актуалните данни за вноса по държави на произход, да анализира влиянието на евентуални прекъсвания в доставките и да посочва алтернативни източници при напрежение. Това би означавало по-бърз преход от констатация към действие, ако пазарът бъде изправен пред дефицит, логистичен проблем или рязка концентрация на доставки.

Втората важна задача на такава група е поддържането на комуникация с браншовите организации и наблюдението на ценовата политика в сектора. За фирмите това има значение, защото създава възможност сигналите от пазара да достигат по-бързо до институциите, а реакцията да не идва едва след като разходният натиск вече е прехвърлен върху транспортни тарифи, договорни цени и крайни продукти. При волатилен енергиен пазар подобна координация може да се окаже също толкова важна, колкото и самият контрол върху цените.

Достъпът до инфраструктурата като тест за конкуренцията

Най-същественият структурен елемент в препоръките на КЗК е свързан с достъпа до инфраструктура. Регулаторът предлага да бъде гарантиран достъп на други вносители и търговци до данъчните складове и нефтопроводите на „Лукойл-България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“. Това е чувствителна тема, защото именно инфраструктурният контрол често определя колко лесно нови или по-малки участници могат да внесат продукт, да го съхраняват и да го придвижат до пазара при разумни разходи.

Ако подобен достъп бъде осигурен при ясни и приложими правила, ефектът може да бъде по-широк от краткосрочно ценово облекчение. По-ниските логистични бариери биха могли да насърчат повече конкуренция на едро, а оттам и по-голяма гъвкавост на пазара на дребно. За компаниите, които разчитат на горива като основен производствен или транспортен ресурс, това означава по-добра предвидимост при доставките и по-малък риск цената да се влияе прекомерно от тесни инфраструктурни ограничения. За малкия бизнес това е особено важно, защото той по-трудно поема внезапни скокове в разходите.

Натрупан регулаторен контекст

Комисията не поставя тези предложения във вакуум. Тя припомня, че на „Лукойл-България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ вече са били наложени санкции за злоупотреба с господстващо положение на обща стойност над 130 млн. евро. Самото припомняне на този факт е ясен сигнал, че според регулатора концентрацията на пазарна сила и контролът върху критична инфраструктура остават въпрос с висока икономическа значимост.

За бизнеса това има двоен прочит. От една страна, институциите показват, че разглеждат пазара на горива не просто като потребителска тема, а като ключов елемент от икономическата среда. От друга страна, само санкции не са достатъчни, ако не са придружени от трайни механизми за наблюдение и по-отворен достъп до пазара. Именно затова новият акцент пада върху превенцията, а не само върху наказанието след настъпило нарушение.

Какво означава това за предприемачите

За мениджърите и собствениците на компании темата не е абстрактна. Горивата са пряка част от бюджета на транспортни, търговски, производствени и строителни фирми, а косвено влияят и върху цените на суровини, доставки и услуги. Когато пазарът е по-прозрачен и институциите разполагат с оперативни данни, компаниите получават по-добра основа за планиране на разходите и по-малък риск да бъдат поставени пред внезапно и трудно обяснимо поскъпване.

Следващият ключов въпрос е дали препоръките на КЗК ще бъдат превърнати в работещ механизъм от правителството. Ако експертната група към Консултативния съвет при министъра на икономиката започне да функционира с ясен мандат, а достъпът до инфраструктура бъде уреден така, че да допуска реална конкуренция, 2026 г. може да се окаже повратна за пазара на горива в България. За бизнеса това би означавало не просто административен контрол, а по-устойчива среда за ценообразуване, доставки и инвестиционни решения.