Данните за финансовата грамотност у нас са тревожни – едва 20% от българите показват високи познания в тази област, сочат данни от проучване на Евробарометър (2023) и изследване на агенция „Тренд“ от септември 2025 г. Над 70% от българите не спестяват, а цели 90% не инвестират, като спестяванията почти изцяло се концентрират в банкови депозити.

Според проучване на агенция „Тренд“ от септември 2025 г., 73% от българите не спестяват. От заделящите средства, 90% ги държат в банкови депозити, 38% – в пенсионни фондове, а 22% – в жилища. Делът на инвестициите в инвестиционно злато е едва 7%, във фондове – 7%, а в акции – едва 5%. Това показва силна предпазливост и липса на доверие в алтернативни инвестиционни инструменти.

Най-големият проблем не е в липсата на финансова дисциплина, а в липсата на разбиране, коментира Макс Баклаян, финансов експерт и основател на Tavex. „Финансовата грамотност изисква знания и умения, които трябва да се усвояват от ранна възраст. Финансовата дисциплина сама по себе си не води до натрупване на стойност, ако няма разбиране как да се управляват парите“, допълва той.

Данните от Евробарометър (2023) потвърждават тази тенденция – България е сред седемте страни в ЕС с най-ниски финансови познания. Само 20% от българите постигат висок резултат по финансова грамотност, при средно 26% за целия Европейски съюз. Въпреки това, 67% от българите показват високо ниво на „финансово разумно поведение“, което обаче се изразява основно в ограничаване на разходите.

Тревожна е и картината сред младите – според PISA през 2022 г., над 40% от 15-годишните в България нямат базови финансови познания. Това поставя под въпрос бъдещата инвестиционна култура и устойчивото развитие на българската икономика.

Липсата на финансово образование и култура се отразява негативно върху способността на българите да управляват личните си финанси, да планират бъдещето си и да се възползват от възможностите за инвестиции. Ниските нива на финансова грамотност водят до уязвимост към финансови измами и труден достъп до кредитиране и други финансови услуги. Решението на проблема изисква системен подход, включващ въвеждане на финансово образование в училищата, повишаване на информираността чрез кампании и насърчаване на финансовата култура в обществото.