Моделът на икономически растеж в България се изчерпва и страната трябва да премине към износ на продукти с висока добавена стойност, за да запази конкурентоспособността си. Това предупреждение отправи главният икономист на UniCredit Bulbank Кристофор Павлов по време на 17-ото издание на The Sound of Money 2026, организиран от Profit.bg.

Основният макроикономически риск пред страната в момента е надигането на инфлацията, породено от геополитическите конфликти в Украйна и Близкия изток. Те нарушават веригите за доставки и водят до по-високи цени на енергията и инфлационни очаквания, подчерта Павлов.

Според него, войните и нестабилността в световен мащаб могат да доведат до затваряне на ключови търговски маршрути, какъвто е Ормузкият проток. Това би довело до значително увеличение на цените на торовете, което от своя страна ще повиши цените на хранителните продукти с между 5 и 10% на годишна база. Оценките на Световната търговска организация и Организацията по прехрана и земеделие на ООН сочат, че при увеличение на цените на газа с 65-70%, цените на торовете могат да скочат с около 50%, което неминуемо ще се отрази върху храните.

Павлов отбеляза, че досегашният модел на растеж, разчитащ основно на ниски данъци и ниска цена на труда, е изчерпан. Той ограничава инвестициите в инфраструктура и човешки капитал, които са ключови за бъдещото развитие. В момента износът на България е доминиран от суровини и стоки с междинно потребление с ниска степен на преработка, като има само няколко ниши с висока добавена стойност – автомобилни части и ИТ секторът.

Като успешни примери в прилагането на кохерентни индустриални политики за насърчаване на износа с висока добавена стойност Павлов посочи Полша и Чехия. Той подчерта, че България трябва да се поучи от техния опит и да насочи усилията си към развитието на отрасли с по-висока добавена стойност, които ще осигурят устойчив икономически растеж в дългосрочен план.

По отношение на краткосрочните прогнози, Павлов очаква икономическият растеж на България за текущата година да бъде около 3%, като през следващата година се очаква леко забавяне.