Българската държава очаква да получи четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност близо 900 млн. евро до края на юни 2026 г. Средствата ще бъдат използвани за финансиране на над 2500 проекта в ключови сектори като здравеопазване, образование и енергетика. Потвърждението идва в момент, когато дефицитът на държавния бюджет достигна 1,75 млрд. евро в края на април 2026 г., което прави навременното постъпване на евросредствата особено важно.

Забавяния и пренасрочвания

Пътят към четвъртото плащане не беше лесен. Поради забавяния в изпълнението на ключови антикорупционни реформи, България бе изправена пред риск от удържане на над 400 млн. евро по плана. Служебното правителство с министър-председател Андрей Гюров успя да договори с Европейската комисия (ЕК) пренасрочване на част от тези реформи, което позволи да се избегнат тежки финансови санкции.

Две реформи обаче остават неизпълнени – приемането на нов закон за ВиК и преструктурирането на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Те ще бъдат обект на оценка при петото плащане, чийто краен срок за подготовка е до септември 2026 г.

Какво предстои да бъде финансирано

Четвъртият транш ще финансира широк спектър от проекти в социалната, образователната и здравната сфера. Сред тях са:

  • Здравеопазване – цялостно обновяване на 7 болници и доставка на нова апаратура (ЯМР, ехографи, рентгени) за 50 специализирани болници. Ще бъдат обновени 18 психиатрии и оборудвани 25 центъра за психиатрична помощ. Над 100 отдалечени населени места ще получат мобилна медицинска грижа, а спешната помощ ще бъде подсилена със 7 нови хеликоптера и 5 хангара.
  • Образование – изграждане на повече от 2000 STEM центрове в училищата.
  • Енергетика – инсталиране на соларни системи в 1400 жилища.
  • Социална сфера – ремонт на 91 структури на Агенция „Социално подпомагане“.
  • Индустриални паркове – изграждане на 10 индустриални парка на стойност над 98 млн. евро, които ще подпомогнат развитието на бизнеса и ще създадат нови работни места.

Ролята на институциите

Служебното правителство и Европейската комисия бяха в центъра на преговорите за разблокиране на средствата. ЕК постави като условие за плащанията ефективното функциониране на независим антикорупционен орган. След закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в началото на 2026 г., което не бе прието за изпълнено условие, правителството успя да пренасрочи реформите за четвъртото и петото плащане, като по този начин предотврати удържането на средства.

В същото време 119 млн. евро, замразени от третия транш, бяха разблокирани след като България изпълни част от изискванията на ЕК.

Какво следва

След очакваното постъпване на четвъртото плащане, вниманието ще бъде насочено към петото, което включва и реформата за разследване на главния прокурор. Крайният срок за изпълнението ѝ е 31 август 2026 г. Успешното изпълнение на този транш е от ключово значение за бъдещето на Плана и за възможността България да продължи да получава финансиране от ЕС.