Присъединяването на България към еврозоната премина „много плавно и спокойно, без стресове“, коментира управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на Пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон, проведени през април 2025 г. В интервю за БТА тя подчерта положителния ефект от членството в еврозоната – нарасналата привлекателност на страната за инвестиции, но предупреди, че сега е моментът България да превърне тази привлекателност в реални капиталовложения.

Еврозоната – плавен старт и нови възможности

„Първите месеци след въвеждането на еврото в България показаха, че страната се справи отлично с предизвикателството“, отбеляза Георгиева. Тя допълни, че плавното преминаване е било подкрепено от добре подготвени институции и активна информираща кампания сред населението, което е допринесло за липсата на сътресения.

Георгиева посочи, че България трябва да използва предимствата на еврозоната, за да създаде по-привлекателен капиталов пазар и да стимулира спестяванията да работят за икономиката. „Българинът умее да спестява, но тези средства трябва да се насочат към продуктивни инвестиции, които да носят растеж“, подчерта тя.

Енергийната криза – изпитание и уроци

Управляващият директор на МВФ коментира и последствията от енергийната криза, породена от конфликта в Близкия изток. Тя отчете, че кризата е довела до загуба на около 20% от петрола и газа за световната икономика, което е оказало сериозен натиск върху цените и финансовата стабилност.

Въпреки това Георгиева похвали българските власти за целенасочените мерки, предприети за подпомагане на нуждаещите се граждани и компании по време на енергийния шок. „България показа, че може да реагира адекватно на кризи, като същевременно запази фискалната дисциплина“, заяви тя.

Предизвикателства пред европейската икономика

Георгиева предупреди за инфлационен натиск и рискове за финансовата стабилност в Европа, породени от геополитическата несигурност. Тя подчерта, че конкурентоспособността на европейската икономика зависи от четири ключови мерки:

  • Създаване на „28-и режим“ за европейския финансов пазар – единна рамка за капиталов надзор и регулация;
  • Интегриране на капиталовия пазар в ЕС – улесняване на трансграничните инвестиции и достъпа до финансиране;
  • Свободно движение на работна сила – премахване на бариерите пред мобилността на европейските граждани;
  • Интеграция на енергийните системи – изграждане на обща енергийна инфраструктура и диверсификация на източниците.

„Към момента около €300 млрд. от европейските спестявания се прехвърлят в САЩ поради недостатъчно развит капиталов пазар в Европа. Това е ресурс, който Европа не може да си позволи да губи“, каза още Георгиева.

Заключение

По думите на Кристалина Георгиева България е направила успешна крачка към по-дълбока интеграция в европейската икономика с присъединяването си към еврозоната. Сега страната трябва да използва този шанс, за да привлече инвестиции, да развие капиталовия си пазар и да стимулира икономическия растеж. В същото време е необходимо Европа да предприеме решителни действия за повишаване на своята конкурентоспособност и устойчивост срещу глобалните предизвикателства.