Край на епохата: Най-старият златен рудник в Европа „Ада тепе“ затваря врати

Най-старият златен рудник в Европа – „Ада тепе“ край Крумовград – спира окончателно активния си добив до средата на 2025 г. Решението е взето от оператора на обекта – „ДПМ Крумовград“, която планира пълно затваряне на рудника и пренасочване на част от служителите към други проекти в страната и чужбина.

Последното производствено взривяване в „Ада тепе“ е извършено на 16 април 2025 г., с което на практика е сложен край на експлоатационния период на находището. Производствената дейност се очаква да приключи окончателно около средата на годината, а служителите ще останат на работа до 1 октомври 2025 г., когато ще приключи целият процес по затваряне.

Историята на „Ада тепе“ датира още от 2006 г., когато започват археологически проучвания, които доказват, че на мястото се е добивало злато още преди хилядолетия. Активният добив в съвременния рудник започва през 2018 г., а година по-късно – през 2019 г., е пусната в експлоатация обогатителната фабрика.

Инвестицията в рудника възлиза на 165 милиона щатски долара. При старта на производството са били заети близо 300 служители, като 95% от тях са местни жители на община Крумовград. Това е допринесло значително за заетостта и развитието на региона.

„Ада тепе“ е проектиран и изграден като високотехнологично и екологично съобразено предприятие. Мината е проектирана да работи единствено с дъждовни води, които се пречистват до питейно качество, преди да бъдат върнати обратно в природата. Това е пример за устойчиво управление на природните ресурси и отговорно отношение към околната среда.

Илия Гърков, изпълнителен вицепрезидент на „ДПМ Крумовград“, подчертава, че проектът е доказателство за потенциала на България да привлича чуждестранни инвестиции и да развива високотехнологични производства. Въпреки затварянето на рудника, компанията води преговори с турска фирма за пренасочване на част от специалистите, които са придобили ценен опит по време на работата си в „Ада тепе“.

Затварянето на „Ада тепе“ бележи края на една епоха в българския златодобивен сектор. Находището ще остане в историята като най-старият златен рудник в Европа и пример за модерна и отговорна експлоатация на природните ресурси.