Кръговата икономика в България все още не е масова практика, но има потенциал за растеж, особено сред представителите на поколение Z и жителите на големите градове със средни доходи. Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция „Кантар“, проведено сред 809 пълнолетни граждани в периода 5-13 март 2026 г. Изследването е специално за сп. „Ентърпрайз“ и данните бяха представени на 15-тото издание на конференцията „Retail & Manufacturers Community Day 2026“, проведено в Интер Експо Център – София.

Поколение Z – двигател на кръговата икономика

Според проучването 24% от анкетираните са активни в препродаването, заемането, покупката и наемането на употребявани вещи. Именно поколение Z е сред най-активните приложители на тези практики, което показва, че моделът на споделяне и повторна употреба има бъдеще у нас. „Това е ясен сигнал за бизнеса, че устойчивите и иновативни модели, базирани на кръговата икономика, могат да намерят своето място на българския пазар“, коментира Мила Григорова, директор „Клиенти“ в „Кантар“, която представи данните на конференцията.

Онлайн пазаруването – ключов двигател

Изследването разкрива и значителен дял на онлайн пазаруването в България. 55% от населението пазарува редовно в интернет, като най-често купувани категории са спорт, мода, книги, техника и играчки. От друга страна, услуги като застраховки, хранителни стоки, финансови услуги и образование/обучение остават най-слабо потребявани онлайн, което е показател за оставащи бариери пред дигитализацията в тези сектори.

„Потребителите на бъдещето“ – жени милениали

Около 13% от потребителите могат да бъдат определени като „early adopters“ – първи купувачи на нови стоки. В тази категория доминират жени милениали, като 43% от тях са на възраст между 30 и 45 години. Те са високообразовани, често семейни и активно използват изкуствен интелект (ИИ) в ежедневието си. Почти 40% от тях използват ИИ поне веднъж седмично, като най-често го прилагат за проверка на репутацията на марка или производител преди покупка.

Три техники за ускоряване на растежа

Мила Григорова посочи три ключови техники, които могат да ускорят растежа на марките в България: предоставяне на персонализирани оферти, засилване на доверието в бранда чрез прозрачност и автентичност, както и инвестиране в дигитална трансформация и използване на ИИ за по-добро разбиране на потребителските нужди.

Заключение

Проучването на „Кантар“ за сп. „Ентърпрайз“ показва, че кръговата икономика има потенциал за развитие в България, но все още не е масова практика. Поколение Z и жителите на големите градове са сред основните двигатели на този модел, а онлайн пазаруването играе ключова роля за неговото навлизане. Познаването на характеристиките на „потребителите на бъдещето“ и прилагането на иновативни техники за растеж са от съществено значение за бизнеса, който иска да бъде конкурентоспособен в новата икономическа среда.