Президентът на КНСБ Пламен Димитров настоява неизползваният проектобюджет за 2026 г., изготвен през декември 2025 г., да бъде върнат на дневен ред. В него са заложени ключови увеличения на доходите – пенсиите с 8,6% и заплатите средно с около 10%, които според синдиката са от решаващо значение за икономическото развитие на страната.
„Настоящият удължителен бюджет е усмирителна риза за държавата“, заяви Димитров, подчертавайки, че този подход блокира възможността за провеждане на адекватна икономическа и социална политика. Той изтъкна, че липсват ясни приоритети в ключови сектори като индустрията и енергетиката.
По данни на КНСБ, за първото тримесечие на 2026 г. бюджетът е отчел около 1 млрд. евро повече приходи в сравнение с първоначално планираните, основно заради по-високите цени на петрола. В същото време обаче е отчетен дефицит от около 1,5 млрд. евро, свързан с авансови плащания по Плана за възстановяване и устойчивост.
Димитров коментира, че липсата на ясна индустриална политика е сериозен проблем. Той постави като пример необходимостта от стратегически проекти като изграждането на AI гигафабрика, които биха могли да стимулират иновациите и да създадат високоплатени работни места.
Синдикатът изрази и опасения, че цената на електроенергията за домакинствата може да не остане непроменена от 1 юли. Според Димитров, това би било тежък удар върху семейното потребление и би задълбочило социалното напрежение.
КНСБ настоява за преструктуриране на данъчната система и въвеждането на задължителна здравна карта. По думите на Димитров, това са необходими стъпки за гарантиране на устойчивостта на публичните финанси и за подобряване на здравните услуги.
Президентът Румен Радев също е запознат с тези въпроси, след като екипът му е провел среща с ръководството на КНСБ, на която са били поставени стратегически теми, свързани с икономическото и социалното развитие на България.