Служебният финансов министър Георги Клисурски заяви пред парламента, че състоянието на публичните финанси на България е адекватно в условията на удължителен бюджет. Той уточни, че нарастването на дефицита се дължи основно на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като се очаква подобрение през втората половина на годината след постъпване на европейски плащания.
Министърът беше изслушан в Народното събрание по искане на парламентарната група „Прогресивна България“. Той подчерта, че към 30 април фискалният резерв възлиза на 6,8 млрд. евро, а приходите в бюджета са нараснали с 11% на годишна база до 14,1 млрд. евро за същия период. „Пари в държавата има“, заяви Клисурски, като отбеляза, че основният проблем е свързан с усвояването на средствата по ПВУ.
Към края на 2025 г. по линия на европейския план за възстановяване са били разплатени едва 11% от заложените инвестиции. До края на август 2026 г. трябва да бъдат усвоени останалите 89% от средствата, възлизащи на около 4 млрд. евро. До момента са разплатени приблизително 0,5 млрд. евро от тази сума. Министърът посочи, че именно тези разходи водят до повишаване на дефицита, който към края на април е достигнал 1,75 млрд. евро или 1,4% от БВП.
Очаква се през втората половина на годината, след постъпването на четвъртото и петото плащане по ПВУ от ЕС, дефицитът на касова основа да се вмести в законовите рамки от 3% от БВП. Европейската комисия вече е изпратила писмо до България с искане за разяснения относно дефицита за 2025 г., който възлиза на 3% на касова и 3,5% на начислена основа.
По отношение на държавния дълг, министър Клисурски съобщи, че той достига близо 30% от БВП. Част от ръста се дължи на увеличения капитал на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) и Българската банка за развитие (ББР). Въпреки това, министърът прогнозира, че през следващата година дългът ще се понижи до 28,5% от БВП.
Клисурски увери, че не се очаква да бъде отворена процедура по свръхдефицит срещу България, тъй като за 2025 г. се прилага дерогация, свързана с разходите за отбрана, и от дефицита могат да бъдат приспаднати 0,5 процентни пункта за разходите по закупуването на нови бойни самолети.