Законопроектът на „Прогресивна България“ за ограничаване на ценовите ръстове няма да реши проблема с високите цени на храните, ако не бъде подкрепен от цялостна и дългосрочна политика за развитие на селското стопанство. Това подчерта председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов в интервю за предаването „Лице в лице“ по bTV, излъчено на 20 март 2025 г.
Драстичен спад в животновъдството
Карадимов се позова на секторен анализ на КЗК от декември 2024 г., според който за периода 2020–2025 г. стопанствата, отглеждащи крави майки, са намалели с 66%, тези с овце майки – с 67%, а козите – с цели 70%. „Това води до драматична зависимост от внос и до липса на продоволствена сигурност“, коментира той.
Високи надценки по веригата
Според председателя на КЗК, дисбалансът между производители и големи търговски вериги води до необосновано високи надценки. Като пример той посочи, че цената на вносната гауда се увеличава с 25% в търговската мрежа, докато при българското овче сирене надценката достига 100%. „Половината от общата надценка от около 90% често е за сметка на производителя“, уточни Карадимов.
Решението е в комплексна политика
По думите на Карадимов законовите промени, предложени от „Прогресивна България“, са само част от необходимите мерки. „Нов закон сам по себе си няма да реши проблема. Трябва да се работи за стимулиране на кооперативите, за развитие на къси вериги на доставка и за подкрепа на традиционната търговия“, заяви той. Според него е необходимо и по-активно взаимодействие между държавата, бизнеса и научните среди, за да се създаде устойчива и конкурентоспособна хранителна индустрия.
Извод
Думите на Росен Карадимов са ясен сигнал, че борбата с високите цени на храните изисква много повече от законови промени. За да има реален ефект, държавата трябва да приложи комплексна стратегия, насочена към модернизация на селското стопанство, подкрепа на малките производители и ограничаване на спекулата по веригата на доставка.