С присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство през 2025 г. настъпиха значителни промени в логистичните потоци на Балканите, като според анализа на д-р Веселин Василев, доктор по политически науки и член на Националния съвет на Македонския научен институт, България реализира икономически ползи от около 300 милиона евро годишно. В същото време Сърбия губи стратегическото си предимство като транзитен маршрут, което може да доведе до загуби от десетки милиони евро на месец и до 20 милиарда евро за период от три до пет години.
Д-р Василев посочва, че основната причина за тази промяна е премахването на граничния контрол между България и Румъния. Това значително намалява разходите за логистика и съкращава времето за доставка на стоки, което прави двата маршрута през България и Румъния по-конкурентоспособни. В резултат на това товарните потоци се отклоняват от традиционните маршрути през Сърбия, което има негативен ефект върху икономиката ѝ.
Особено негативно се отразява и конкуренцията от китайското пристанище в Пирея и транспортния коридор №10 (Гърция–Северна Македония–Сърбия). Тези два маршрута продължават да привличат значителен обем товари, които иначе биха преминавали през България. Въпреки това, премахването на граничните проверки и по-бързите транзитни времена по българските маршрути правят страната все по-привлекателна за международните транспортни компании.
Д-р Василев обръща внимание и на изоставането на железопътната инфраструктура в България, като средната скорост на влаковете по основните коридори е едва 35 км/ч. Това е сериозен недостатък, който ограничава потенциала на страната като транзитен център. За сравнение, железопътната линия Белград–Будапеща позволява скорости над 200 км/ч, което я прави значително по-ефективна. Интересно е, че според анализа, Европейският съюз финансира повече железопътна инфраструктура в Сърбия, отколкото в България и Румъния взети заедно.
В дългосрочен план, реализацията на транспортен коридор №8 (Адриатика–Черно море) може да има стратегическо значение за България. Въпреки че проектът се осъществява бавно, неговото завършване би осигурило алтернативен връзка между Адриатическо и Черно море, което би засилило ролята на България като логистичен хъб. Според д-р Василев, този коридор има по-скоро геополитическо и военно значение, отколкото чисто икономическо.
В заключение, присъединяването на България към Шенген поставя страната в по-изгодна позиция спрямо Сърбия по отношение на международната търговия и транспорт. Въпреки предизвикателствата пред железопътната инфраструктура, България има потенциала да се превърне във водещ логистичен център на Балканите, докато Сърбия рискува да загуби значителни приходи от транзитни такси и свързани услуги.