Кадровата криза в България не е просто следствие от демографския срив, а симптом на дълбоко вкоренен проблем в бизнес модела на страната – разчитането на евтина работна ръка и ниска добавена стойност. Това твърди последният анализ на консултантската компания Mainsource, според който българската индустрия се намира на критичен кръстопът, където изборът е между продължаване по стария път и преструктуриране към иновативни технологии и по-високи маржове на печалба.
От десетилетия българските предприятия разчитат на модел, основан на ниски разходи за труд и минимални маржове на печалба. Това води до ниски заплати, извънреден труд и изтощение на служителите. В резултат квалифицираните кадри напускат страната или сменят сферата си на работа, търсейки по-добри условия и перспективи за развитие.
Данните на Mainsource сочат, че около 70% от индустриалния износ на България се състои от суровини, материали или продукти с ниска степен на обработка. В текстилната индустрия ситуацията е още по-категорична – между 80% и 90% от предприятията работят на ишлеме, т.е. произвеждат стоки за чужди марки по зададени от тях спецификации, без да добавят значителна стойност. Липсата на собствени марки и иновации прави сектора силно зависим от външни поръчки и уязвим при промени в глобалните пазари.
През последните години държавата значително улесни процедурите за наемане на чуждестранни работници. Разрешителните за работа на граждани от трети страни надхвърлят 20 000 годишно за периода 2023–2024 г., като основните държави, от които идват работници, са Турция, Украйна, Молдова и редица азиатски страни. Въпреки че този внос на работна ръка временно облекчава недостига, той не решава структурния проблем и рискува да отложи модернизацията на индустрията.
Според Mainsource истинското решение не е в механичното заместване на напускащите кадри с нови, а в преструктурирането на бизнес моделите. Средната годишна добавена стойност на работник в България е едва 15–20 хил. евро, докато в развитите икономики на Европейския съюз този показател надхвърля 60 хил. евро. За да се повиши конкурентоспособността, българските компании трябва да инвестират в технологии, автоматизация и обучение на персонала, както и да преминат от ролята на подизпълнители към технологични партньори на международни брандове.
Трансформацията няма да бъде лесна. Тя изисква не само значителни инвестиции, но и промяна в нагласите на предприемачите и мениджърите, които досега са били свикнали да разчитат на евтината работна ръка. Въпреки това, ако България не предприеме решителни действия, рискува да остане трайно в периферията на европейската икономика и да продължи да губи най-ценния си ресурс – човешкия капитал.