ИПИ постави 10 цели пред новото управление: от фискална стабилност до върховенство на правото

Пред новото българско правителство стоят сериозни предизвикателства, които определят икономическото и социалното развитие на страната през следващите години. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) очерта 10 фундаментални цели, които според експертите трябва да бъдат приоритет за управлението до 2030 г. Сред тях са фискална консолидация, съдебна реформа и запазване на евроатлантическата ориентация.

Фискална стабилност и икономически растеж

Първата и най-неотложна задача пред управляващите е приемането на държавния бюджет без повишаване на данъци и осигуровки. Анализаторите от ИПИ подчертават, че това е ключово за поддържане на конкурентоспособността на българската икономика и за стимулиране на инвестициите. В момента делът на собствените местни приходи в общинските бюджети е спаднал под 25%, което ограничава възможностите на общините за развитие на местната инфраструктура и услуги. Целта е възстановяване на този дял до нивата от 2015-2017 г., когато той надхвърляше 40%.

Върховенство на правото и институционална реформа

Втората голяма цел е свързана с реформата в съдебната система. Изборът на нов Висш съдебен съвет, Инспекторат и главен прокурор е от решаващо значение за укрепването на върховенството на правото и за преодоляване на корупцията. Според ИПИ, именно липсата на доверие в съдебната система е един от основните фактори, които възпират чуждестранните инвеститори.

Евроатлантическа ориентация

Третият приоритет е недвусмислено потвърждение на членството на България в Европейския съюз и НАТО. Това е ключово за гарантиране на сигурността и стабилността на страната, както и за привличането на европейски средства и инвестиции.

Социални и демографски предизвикателства

ИПИ поставя акцент и върху социалните проблеми. Въпреки че коефициентът на Джини в България се е свил от над 40 преди пандемията до 37-38 през 2023/2024 г., той остава висок. Целта е той да бъде намален до 30-35, което би означавало по-голямо социално равенство. В същото време, предотвратимата смъртност в страната е 2,3 пъти по-висока от средната за ЕС, а средната очаквана продължителност на живота е 75,9 години, докато в ЕС тя е 81,7 години.

Демографската криза също е сред приоритетите. Въпреки че механичният прираст на населението през 2023-2024 г. е около 40 хил. души годишно, целта е той да достигне 50 хил. души, за да се компенсира естественият прираст.

Образование и иновации

В сферата на образованието, според ИПИ, България изостава значително. Разликата в резултатите на PISA спрямо средните за ОИСР по четене е 78 точки по-ниска, а делът на функционално неграмотните ученици е около 50%. Това налага спешни реформи в образователната система, насочени към повишаване на качеството на обучение и привличане на повече млади хора към науката и технологиите.

Икономическа трансформация

Икономическите цели на ИПИ включват достигане на 75-80% от средното ниво на БВП на човек в ЕС до 2030 г. и увеличаване на брутното образуване на основен капитал (инвестиции) до над 20% от БВП. За целта се предвиждат стимули за иновациите, дигитализацията и развитието на зелена икономика.

Перспективи и предизвикателства

През 2025 г. България достига 68% от средното ниво на БВП на човек в ЕС, но за да се постигнат целите, поставени от ИПИ, е необходимо новото управление да предприеме решителни и последователни действия. През май 2026 г. институтът ще представи своята Бяла книга „Отключване на растежа“, която ще съдържа конкретни политики и препоръки за реализиране на тези цели.