Покупателната способност на българските домакинства е нараснала с над 80% през последните десет години, показват данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикувани на 25 април 2026 г. Въпреки този значителен ръст, бедността остава сериозен социален проблем, концентриран основно сред ромите, безработните и хората с ниско образование.

Старши икономистът в ИПИ Адриан Николов коментира, че нарастването на покупателната способност може да бъде разделено на три периода. До 2021 г. ръстът е бил относително бавен и линеен. През 2022 г. той се забавя заради двуцифрената инфлация, но през 2023-2025 г. се наблюдава ускорение. В периода 2023-2024 г. реалният доход на домакинствата нараства с 13%, а през 2024-2025 г. – с още 12%.

Данните на ИПИ показват, че структурата на разходите на домакинствата също се е променила. През 2016 г. храната е заемала 30.8% от бюджета на едно домакинство, докато през 2025/2026 г. този дял е намалял до 29.3%. Намаление се наблюдава и при разходите за жилище и комунални услуги – от 14.3% през 2016 г. до 10.7% през 2025/2026 г. В същото време делът на данъците и социалните осигуровки се е увеличил и вече представлява 15.4% от разходите на домакинствата.

Въпреки положителната тенденция при доходите, бедността в България остава висока. През 2025 г. линията на бедност е определена на 442 евро, а над 21% от населението живее под нея, което се равнява на 1.369 млн. души. Макар броят на бедните да е намалял спрямо 2022 г. (когато те са били над 1.55 млн.), проблемът все още е значителен и изисква целенасочени политики.

Анализът на ИПИ показва, че бедността е силно концентрирана в определени групи от населението. Сред ромите тя достига приблизително 66%, докато сред българите е около 15%. При безработните делът на бедните е 55%, а сред хората с начално или без образование – близо 50%. Това показва, че образователното равнище и заетостта са ключови фактори за преодоляване на бедността.

На базата на анализа си, ИПИ препоръчва преформатиране на социалната помощ. Организацията предлага обединяване на основните помощи в единна доходна подкрепа и разделяне на социалната подкрепа на два основни вектора – универсални детски надбавки, които да се получават от всички семейства с деца, и доходна подкрепа за възрастни, която да бъде насочена към най-уязвимите групи.

Заключението на ИПИ е, че макар покупателната способност на българите да се е увеличила значително през последното десетилетие, социалната политика трябва да бъде прецизирана, за да се постигне по-справедливо разпределение на доходите и по-ефективна борба с бедността.