По-високият икономически растеж в България минава през по-свободна бизнес среда, по-гъвкав пазар на труда и по-ефективно здравеопазване. Това беше основното послание от форума „Време за растеж“ на Института за пазарна икономика в София, където експерти, предприемачи и представители на бизнеса очертаха кои реформи могат да дадат най-бърз ефект върху инвестициите, производителността и конкурентоспособността.
Дискусията постави фокуса върху три системни слабости, които вече се усещат пряко в компаниите: непредвидими правила за правене на бизнес, все по-остър недостиг на хора и здравна система, която поглъща значителен ресурс, без да постига сравними резултати. За малкия и средния бизнес това не е абстрактен икономически дебат, а въпрос на разходи, планиране и способност за разширяване.
Трите теми от форума
| Тема | Основен проблем | Предложена посока |
|---|---|---|
| Икономическа среда | Чести законодателни промени и административна тежест | По-голяма икономическа свобода и предвидими правила |
| Пазар на труда | Демографски спад и недостиг на кадри | По-активно включване на неактивните групи и по-бърз достъп до работници от трети страни |
| Здравеопазване | Високи разходи при слаби резултати | Повече профилактика, ранна диагностика и национален скрининг |
Предвидимите правила като условие за инвестиции
Регулацията остава ключов сигнал към инвеститорите
Икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика постави акцент върху средата, в която компаниите вземат решения за нови вложения. Неговият извод е, че устойчивият растеж трудно може да се случи, ако бизнесът работи в условия на чести промени в законите, неясни регулаторни изисквания и разрастваща се административна тежест. В такава среда предприемачите по-трудно правят дългосрочни планове, а външните инвеститори по-лесно насочват капитал към пазари с по-нисък регулаторен риск.
За компаниите това означава не само по-високи разходи за съответствие, но и забавяне на решенията за разширяване, технологично обновяване и навлизане на нови пазари. Особено чувствителни към подобна несигурност са стартиращите фирми и малките предприятия, които работят с по-ограничен ресурс и по-къс хоризонт за възвръщаемост. Ако нормативната рамка се променя прекалено често, първият отложен разход обикновено е инвестицията в растеж.
Посланието от тази част на форума беше ясно: икономическата свобода не е идеологическа формула, а практическа предпоставка за повече предприемаческа активност. Когато процедурите са по-леки и правилата са стабилни, компаниите по-бързо внедряват нови технологии, по-лесно поемат риск и по-уверено отварят нови работни места.
Недостигът на хора вече ограничава растежа
Демографията се превръща в структурен бизнес риск
Анализаторът Адриан Николов от ИПИ представи оценка на пазара на труда, в която демографската криза е изведена като дългосрочно ограничение пред икономиката. Според него България ще продължи да изпитва сериозен недостиг на работна сила, а това постепенно ще принуждава бизнеса да разчита в по-голяма степен на чуждестранни кадри. За много сектори този процес вече е започнал и се вижда както в индустрията и строителството, така и в услугите.
Николов постави два конкретни акцента. Първият е по-активното включване на хората, които остават извън пазара на труда, въпреки че имат потенциал да работят. Вторият е ускоряване на процедурите за наемане на служители от трети страни. Именно бавната администрация често превръща недостига на персонал в пропуснати поръчки, неизползван капацитет и отказ от нови проекти.
- По-бърз достъп до кадри от трети страни може да намали натиска върху компаниите с хроничен недостиг на персонал.
- Включването на неактивни групи би разширило вътрешния резерв на пазара на труда.
- Предвидимите правила за трудова миграция са важни за производствени компании, услуги и растящи стартъпи.
За предприемачите темата не се изчерпва със заплатите. Дори при готовност за по-високо възнаграждение много работодатели не намират достатъчно хора с нужния профил или губят месеци в процедури. Това означава по-бавен растеж, ограничени възможности за износ и по-ниска способност за разкриване на нови локации извън големите градове. Така демографията престава да бъде само социален въпрос и се превръща в директен фактор за бизнес ефективността.
Здравната система като икономически фактор
Проблемът е в ефективността, не само в ресурса
Експертът Петя Георгиева от ИПИ насочи вниманието към здравеопазването с аргумента, че то влияе пряко върху качеството на работната сила и устойчивостта на публичните финанси. Данните, които тя представи, очертават силен дисбаланс: България остава на последно място в Европейския съюз по средна продължителност на живота, въпреки че разполага с 864 болнични легла на 100 000 души при средно 511 за ЕС.
Системата разполага и със значителен финансов ресурс. Общото финансиране на здравния сектор достига приблизително 10 млрд. евро годишно, или около 8% от БВП. Въпреки това натискът върху болниците остава висок. През първите месеци на годината през тях са преминали близо 1 млн. пациенти, а при запазване на тенденцията хоспитализациите могат да достигнат 2,7 млн. до края на годината. Изводът на Георгиева е, че основният дефицит не е в обема на средствата, а в начина, по който те се използват.
Профилактиката като инструмент за по-висока производителност
Според експертната оценка по-голям ефект би дошъл от изместване на фокуса към профилактика и ранна диагностика. Тук България изостава чувствително, включително защото остава единствената държава в ЕС без национална скринингова програма. Сравнението с Финландия, където профилактичните програми обхващат около 70% от населението, показва как по-ранната намеса може да намали тежките случаи и натиска върху болничната помощ.
За бизнеса тази тема има пряка цена. По-слабите здравни резултати означават по-висок риск от отсъствия, по-ниска производителност и по-голям натиск върху разходите за труд в дългосрочен план. Когато здравната система харчи значително, но не подобрява достатъчно резултатите, това ограничава и възможността публичният ресурс да бъде насочван към други политики в подкрепа на растежа.
Общият извод за компаниите
Форумът в София очерта една последователна теза: по-високият растеж не зависи от една мярка, а от способността на държавата да намали три конкретни спирачки едновременно. Предвидимата регулация е нужна, за да има инвестиции. По-отвореният и по-гъвкав пазар на труда е нужен, за да има хора за разширяване на бизнеса. По-ефективното здравеопазване е нужно, за да има по-здрава и по-продуктивна работна сила.
За мениджърите и собствениците на малък и среден бизнес това е и практична карта на риска през следващите години. Ако тези реформи се движат бавно, компаниите ще продължат да плащат чрез по-висока несигурност, недостиг на кадри и загуба на производителност. Ако обаче бъдат придвижени с ясен хоризонт и изпълнение, ефектът може да се види не само в макроикономическите показатели, а в по-силна инвестиционна активност, по-бързо внедряване на технологии и по-добра конкурентоспособност на българската икономика.