След парламентарните избори и пренареждането на политическата карта в България, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува анализ с десет основни цели до 2030 г., които трябва да бъдат приоритет за новото управление. В анализа се очертават и редица „тестове“ за стабилността на бъдещото мнозинство и способността му да реализира реформи.

Тестове за стабилността на управлението

Според ИПИ, първият и най-важен тест за новото управление е приемането на държавен бюджет без увеличаване на данъци и осигуровки. Това трябва да бъде съпроводено с ясно заявени ангажименти за спазване на фискални правила и за съкращаване на административната тежест. Институтът подчертава, че рекордните протести в края на 2025 г. поставят високи очаквания към новото правителство и всяко отклонение от тези приоритети би могло да доведе до нова политическа криза.

Сред другите тестове са: реформа в съдебната система, която да гарантира по-голяма независимост и ефективност; реални мерки за подобряване на образователната система и повишаване на качеството на обучението; и политики за задържане на младите хора и привличане на квалифицирани кадри от чужбина.

Десет цели за икономически растеж и развитие до 2030 г.

ИПИ поставя като стратегическа цел България да достигне 75% от средното ниво на БВП на човек в ЕС до 2030 г., при положение че през 2025 г. страната е на равнище от 68%. За постигането на тази цел институтът очертава следните приоритетни направления:

  • Икономически растеж и конкурентоспособност: Поддържане на устойчив икономически растеж чрез насърчаване на инвестициите, иновациите и предприемачеството.
  • Правосъдие и върховенство на закона: Засилване на независимостта на съдебната система и гарантиране на върховенството на закона.
  • Образование и човешки капитал: Подобряване на качеството на образованието и повишаване на функционалната грамотност на учениците.
  • Здравеопазване и демография: Намаляване на предотвратимата смъртност и увеличаване на продължителността на живота.
  • Фискална стабилност: Спазване на фискалните правила и ограничаване на държавния дълг.
  • Административна реформа: Ограничаване на административната тежест и повишаване на ефективността на държавната администрация.
  • Регионално развитие: Намаляване на регионалните различия и насърчаване на балансирано развитие.
  • Енергийна сигурност и зелена трансформация: Осигуряване на енергийна сигурност и ускоряване на зеления преход.
  • Дигитализация: Ускоряване на дигитализацията на икономиката и администрацията.
  • Европейска интеграция: Пълноценно участие в процесите на европейска интеграция и използване на възможностите, които ЕС предоставя.

Статистически данни и предизвикателства

Анализът на ИПИ стъпва на редица статистически данни, които показват основните предизвикателства пред България:

  • БВП на човек (СПС спрямо ЕС): 68% (2025 г.)
  • Коефициент на Джини: 37-38 (2023/2024 г.)
  • Коефициент на заетост (20-64 г.): 76-77% (2023-2025 г.)
  • Механичен прираст на населението: 40 хил. души годишно (2023-2024 г.)
  • Дял на собствените местни приходи в общинските бюджети: под 25% (2024-2025 г.)
  • Разлика в PISA резултатите спрямо ОИСР (четене): -78 точки
  • Дял на функционално неграмотните ученици: около 50%
  • Продължителност на живота: 75,9 г. (най-ниската в ЕС, средно 81,7 г.)
  • Предотвратима смъртност: 2,3 пъти над средната за ЕС

ИПИ ще представи своя анализ в детайли на годишното събитие за Бялата книга „Отключване на растежа (2026)“ на 13 май 2026 г. Документът ще съдържа конкретни препоръки и мерки за постигане на поставените цели.