България е изправена пред най-лошата си фискална позиция от началото на хилядолетието, алармира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). В анализ, публикуван от ИПИ, се подчертава, че страната е в критична фискална спирала, характеризираща се с устойчиво високи разходи над 40% от БВП, нарастващ бюджетен дефицит и бързо увеличаващ се държавен дълг.
Според прогнозите, ако настоящата траектория се запази, държавният дълг може да достигне 45-50% от БВП до 2030 г. През 2024 г. бюджетният дефицит е достигнал 3,5% от БВП, а през 2025 г. държавният дълг е нараснал до 30% от БВП. Само за първите три месеца на 2026 г. бюджетният дефицит вече възлиза на 1,5 млрд. евро.
Въпреки тревожните данни, Петър Ганев подчертава, че ситуацията не е безнадеждна. Той посочва, че България продължава да отчита добър икономически растеж и по-висока инфлация, което създава условия за по-високи приходи в държавната хазна. През последната година приходите в бюджета са нараснали с около 15% на годишна база.
„Бюджетът е първата голяма задача пред новото правителство и е напълно изпълнима“, коментира Ганев. „Ключът е в навременното овладяване на разходите и обръщане на траекторията на бюджета. Ако това не бъде направено, рисковете за стабилността на публичните финанси ще се увеличават.“
Икономистът призовава за предприемане на решителни мерки за ограничаване на излишните разходи и за въвеждане на по-строг контрол върху публичните средства. Според него е необходимо да се преразгледат приоритетите на държавния бюджет и да се насочат повече ресурси към инвестиции, които ще стимулират дългосрочния икономически растеж.
„Настоящата ситуация изисква бързи и адекватни действия. Ако не се предприемат навременни мерки, България рискува да изпадне в тежка фискална криза, която ще има сериозни последици както за икономиката, така и за социалната стабилност“, заключава Петър Ганев.