Дебатът за овладяването на инфлацията в България продължава с различна сила от 2022 г. насам, като все повече икономисти се изказват против административния контрол върху цените. Двама от тях – Петър Ганев и Александър Нуцов – подчертават, че устойчивото решение не може да се търси в краткосрочни интервенции, а в реформи, които насърчават конкуренцията и фискалната дисциплина.
По-малко държавна намеса, повече пазар
Според Петър Ганев прекомерната държавна намеса в икономиката може да бъде контрапродуктивна и да не доведе до реално понижаване на цените. Той смята, че проблемът с високите цени се корени в нивото на конкуренция в производството, а не в търговските вериги. В този смисъл, допълнителната прозрачност на цените няма да бъде достатъчно ефективна мярка. Икономистът обръща внимание и върху ролята на бюджетния дефицит и увеличените публични разходи за нарастването на инфлационния натиск. Той предлага ограничаване на разходите за персонал до около 10% от БВП и намаляване на дела на заетите в публичния сектор, който според него в момента е над устойчивите нива – всеки четвърти работещ в България е на държавна работа. Въпреки подобно съкращение Ганев е категоричен, че рискът от ръст на безработицата е минимален, предвид ниските нива на безработица в страната. Той също така смята, че не е устойчиво заплатите да се увеличават с 40% за една година.
Историческият опит и нуждата от оптимизация
Александър Нуцов заема сходна позиция, категорично противопоставяйки се на непазарни интервенции като тавани на цените. Той припомня исторически примери, при които подобни мерки са имали краткосрочен ефект, но впоследствие са довели до рязко поскъпване. Вместо това, усилията трябва да се насочат към оптимизиране на веригите на доставки и повече предвидимост за бизнеса. Нуцов подчертава, че стабилната данъчно-осигурителна рамка е ключово предимство за привличане на чуждестранни инвестиции и развиване на регионите извън столицата. Той отбелязва още един сериозен проблем пред българската икономика – недостигът на работна сила, като компаниите нямат достатъчно кадри, за да посрещнат нарастващото търсене. В същото време икономистът е на мнение, че изкуственият интелект ще промени пазара на труда, но ще създаде и нови възможности в сферата на услугите и обработката на данни.
Политически инициативи и законодателни мерки
На фона на този експертен дебат, политическата формация „Прогресивна България“ подготвя пакет от законодателни мерки за овладяване на високите цени. Очаква се в парламента да бъдат внесени промени в ключови закони, както и удължаване на част от действащите антикризисни мерки. Подробностите около пакета засега не са публично известни, но инициативата показва, че политическата воля за справяне с инфлацията остава висока.
Балансът между стабилност и растеж
Икономистите Петър Ганев и Александър Нуцов поставят акцент върху устойчивите решения за икономиката, като подчертават, че краткосрочните мерки често имат обратен ефект. Според тях, ключът към справянето с инфлацията се крие в насърчаването на конкуренцията, оптимизирането на публичните разходи и поддържането на стабилна данъчна среда. В същото време, предизвикателствата пред пазара на труда и недостигът на кадри изискват дългосрочни политики за развитие на човешкия капитал и адаптиране към новите технологии.