През първото тримесечие на 2026 г. имотният пазар в България отбеляза спад от 15% в броя на сключените сделки на национално ниво, но за разлика от очакванията, цените продължават да се повишават със значителен темп. Данни на Агенция по вписванията, цитирани от Стандарт нюз, показват, че за периода от януари до март 2026 г. са реализирани малко над 38 000 продажби на имоти на територията на страната.
Най-голямо понижение се наблюдава във Варна, където сделките са намалели с 21% спрямо същия период на 2025 г., като броят им възлиза на малко над 2400. Въпреки това, цените в морската столица остават високи, като в квартал „Фестивален комплекс“ дори надхвърлят 4000 евро/кв.м. София също регистрира спад от 12% в броя на продажбите, като за тримесечието са реализирани 7500 сделки. Въпреки това, средната цена на жилищата в столицата достигна близо 2600 евро/кв.м, което представлява ръст от 15% спрямо 2025 г. Ценовият диапазон в София варира между 1140 и 6200 евро/кв.м.
Интересна е ситуацията в Пловдив, където броят на продажбите спада минимално – едва с 2%. В същото време, цените в града под тепетата нарастват с 10%, като средната стойност надхвърля 1550 евро/кв.м. В престижния квартал „Капана“ цените могат да достигнат и над 3000 евро/кв.м. Бургас също показва стабилност, като цените варират от 1000 евро/кв.м в комплекс „Меден рудник“ до над 2600 евро/кв.м в кв. „Лазур“. Единственият от петте най-големи града, където цената на квадратен метър може да падне под 1000 евро, е Русе, където диапазонът е между под 1000 и 2000 евро/кв.м.
Според анализаторите, нормализирането на пазара се дължи основно на по-голямото предлагане на имоти, а не на спад в цените. Въпреки по-ниския брой сделки, интересът към жилищно строителство остава висок, което поддържа цените на стабилни нива. „Нова“ коментира, че спадът в сделките е очакван след бума през 2025 г., когато въвеждането на еврото стимулира значително покупките на имоти.
В заключение, имотният пазар в България продължава да е активен, като високите цени се запазват въпреки спада в броя на сделките. Тази тенденция показва, че пазарът преминава през процес на нормализация, а не охлаждане.