30 април 2026 г. бе белязан от поредица от значими икономически събития в България и по света. В страната инфлацията достигна най-високите си нива в еврозоната през април, докато на международната сцена геополитическото напрежение около Иран доведе до рязък скок в цените на петрола. На този фон Европейската централна банка (ЕЦБ) запази своите основни лихвени проценти без промяна, а Българската народна банка (БНБ) отчете устойчив ръст на външния дълг.

Рекордна инфлация в България

Според предварителните данни на Евростат, публикувани на 30 април, годишната инфлация в България през април е достигнала 6,2%. Това е най-високото равнище сред страните от еврозоната и над средното за целия блок, което се очаква да бъде 3,0% за същия период. За сравнение, през март инфлацията в еврозоната е била 2,6%. Високата инфлация в България продължава да бъде фактор, който оказва натиск върху покупателната способност на домакинствата и бизнес средата.

Поскъпване на природния газ

В същото време, цената на природния газ в България за месец май бе утвърдена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на 35,98 евро/MWh. Това представлява увеличение от 4,99% спрямо априлската цена и отразява по-високите цени на международните газови пазари. „Булгаргаз“ вече започна да предлага газа на новата, по-висока цена, което неминуемо ще се отрази върху разходите за енергия за предприятията и домакинствата.

Геополитика и петролни цени

Международните пазари реагираха остро на новините за ескалация на напрежението около Иран. Очаква се президентът на САЩ Доналд Тръмп да бъде информиран за нови военни опции срещу страната, като адмирал Брад Купър от Централното командване на САЩ ще му представи съответните предложения. В резултат на тези информации, цената на петрола достигна най-високото си ниво от началото на конфликта в Близкия изток, което създава допълнителни рискове за глобалната икономика.

Решение на ЕЦБ и растящ дълг

На фона на повишаващата се инфлация и енергийната криза, Европейската централна банка обяви, че няма да променя своите основни лихвени проценти. Решението на ЕЦБ е насочено към стабилизиране на икономическата ситуация в еврозоната, но същевременно създава условия за задълбочаване на инфлационния натиск.

Междувременно, БНБ отчете, че брутният външен дълг на България към февруари 2026 г. възлиза на 65,269 млрд. евро, което представлява 52,9% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е ръст от 31,7% спрямо февруари 2025 г., когато дългът е бил 49,567 млрд. евро или 42,7% от БВП. Увеличението на външния дълг е сериозен сигнал за необходимостта от внимателно управление на публичните финанси и мерки за стимулиране на икономическия растеж.

Основни изводи

Икономическите събития на 30 април 2026 г. подчертават сложната и динамична среда, в която се развива българската и световната икономика. Рекордната инфлация, растящите цени на енергийните ресурси, геополитическото напрежение и увеличаващият се външен дълг са фактори, които изискват внимателно наблюдение и адекватни политически решения за гарантиране на икономическата стабилност и устойчив растеж.