Хърватия обяви амбициозни планове за значително увеличаване на дела на ядрената енергия в своя енергиен микс, като целта е той да достигне поне 30% до 2030 г. Новината бе съобщена от премиера Андрей Пленкович по време на среща на върха на инициативата „Три морета“ в Дубровник.
„Хърватия е решена да разшири капацитета на АЕЦ „Кръшко“ и вече сме уведомили Словения за това“, заяви Пленкович, подчертавайки широкия обществен консенсус за ядрената енергия като източник без въглеродни емисии. Той също така критикува Германия и Белгия за решението им да се откажат от ядрената енергия след аварията във Фукушима, определяйки го като „грешка“.
В момента ядрената енергия осигурява около 16% от електроенергията на Хърватия, като този дял се покрива основно от АЕЦ „Кръшко“, която страната управлява съвместно със Словения. Експлоатационният срок на централата е до 2043 г., но при подходяща поддръжка може да бъде удължен до 2063 г.
Министърът на икономиката Анте Шушняр допълни, че увеличението на дела на ядрената енергия е част от по-широката енергийна стратегия на страната, която цели диверсификация на източниците и гарантиране на енергийната сигурност.
По време на форума хърватската страна е провела разговори с американската компания „Уестингхаус“, която участва в изграждането на АЕЦ „Кръшко“, относно възможностите за прилагане на нови технологии в сектора. Хърватия и САЩ вече са подписали съвместно изявление за задълбочаване на сътрудничеството в областта на гражданската ядрена енергетика.
В контекста на дискусията за енергийната сигурност на региона, президентът на Литва Гитанас Науседа сподели опита на своята страна. Той отбеляза, че затварянето на единствената атомна електроцентрала в Литва през 2009 г. е довело до недостиг на електроенергия, въпреки че в момента страната разчита на близо 70% дял на възобновяеми енергийни източници.
Решението на Хърватия да разшири ядрената си енергетика е част от по-широка тенденция в Европа, където все повече държави преосмислят отказа си от ядрената енергия на фона на климатичните промени и необходимостта от осигуряване на стабилни и достъпни енергийни доставки.