Националната агенция за приходите (НАП) разширява обхвата на данъчния контрол и използва глобалната система за автоматичен обмен на финансова информация (Common Reporting Standard – CRS), за да следи активите на български граждани и фирми в чужбина. Тази система позволява на НАП да получава детайлни данни за банкови сметки, инвестиции и сделки с недвижими имоти в десетки държави по света в реално време.

Как работи CRS

CRS е международен стандарт, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). България се присъедини към системата през 2015 г., като по този начин се задължи да обменя автоматично данъчна информация с над 100 държави. Банки, застрахователи и други финансови институции са длъжни да докладват ежегодно за сметки и активи, притежавани от данъчно задължени лица в други държави.

Какво следи НАП

Данъчните власти следят както физически лица, така и юридически лица, които имат активи или сметки в чужбина. Под наблюдение попадат:

  • Недвижими имоти – цена, начин на финансиране, участващи банки и посредници;
  • Луксозни автомобили, яхти, самолети;
  • Инвестиции чрез чуждестранни компании или фондове;
  • Банкови сметки и депозити;
  • Криптоактиви;
  • Доходи от онлайн платформи.

В рамките на Европейския съюз обменът на данни обхваща широк спектър от финансови данни, включително доходи, пенсии, банкови сметки, криптоактиви и информация от онлайн платформи. България има сключени и споразумения с държави извън ЕС, което разширява обхвата на контрола.

Кога започва ревизия

НАП стартира ревизии при установени разминавания между декларираните доходи и придобитите активи. Обикновено това се случва, когато разликата надвишава 10% и се отнася за период до пет години назад. Контролните органи анализират не само официално декларираните доходи, но и данните от CRS, както и информация от други източници.

Технологиите в помощ на НАП

Освен глобалната система за обмен на данни, НАП използва и други методи за засичане на недекларирани доходи и активи. Още от 2010 г. агенцията прилага въздушно заснемане за откриване на луксозни имоти, които не са декларирани. Тази практика, комбинирана с данните от CRS, създава изключително ефективен механизъм за контрол.

Резултати от проверките

Само за 2025 г. НАП е установила над 286 000 длъжници при сделки с имоти и автомобили. В резултат на засилените проверки са събрани над 130 млн. евро просрочени задължения. Данните показват значителен ръст в приходите от данъчни ревизии и проверки, което е пряко следствие от въвеждането на CRS и прилагането на новите технологии.

Примери от практиката

Сред най-често установените случаи на недекларирани активи са покупки на имоти в държави като Гърция, Испания и Обединените арабски емирства. В много от тези случаи придобивките са финансирани с нерегламентирани средства или чрез сложни схеми за избягване на данъци. НАП вече е започнала ревизии на стотици фирми и физически лица, свързани с тези сделки.

Какво да очакват гражданите и бизнесът

Българските граждани и компании, които притежават активи в чужбина, трябва да бъдат особено внимателни при декларирането на доходите си. Данните от CRS се обменят автоматично и в реално време, което прави укриването на доходи изключително трудно. За бизнеса това означава, че всяка международна сделка или инвестиция ще бъде подложена на внимателен контрол от страна на НАП.

Законодателството предвижда сериозни санкции за недекларирани доходи и активи, включително глоби, лихви и дори наказателна отговорност. В този контекст, прозрачността и коректното деклариране на доходите остават най-сигурният начин за избягване на проблеми с данъчните власти.