Глоба за негласуване в България: защо няма, какви идеи отпаднаха и какво е положението в ЕС

Въпреки че Конституцията на Република България определя вота като право и задължение на всеки пълнолетен български гражданин, в страната няма действаща санкция за тези, които не упражняват правото си на глас. Това е една от малкото европейски държави с подобна практика. През годините са били обсъждани различни варианти за въвеждане на глоба или други мерки, но всички те са оставали без реализация.

Една от най-често дискутираните идеи е била предвиждането на глоба в размер на 50 евро за негласувалите. В определени периоди сумата е била обсъждана и в левове, но с приемането на еврото в България през 2026 г. еквивалентът е именно около 50 евро. Освен това е имало и предложения за ограничаване на достъпа до социални помощи за хора, които системно не гласуват. Нито една от тези идеи обаче не е получила подкрепа в Народното събрание.

В миналото е действало правило, според което гражданин, пропуснал да гласува на два последователни избора, е можел да бъде зачеркнат от избирателните списъци. Този текст от Изборния кодекс обаче бе обявен за противоконституционен от Конституционния съд, което окончателно прекрати възможността за подобна санкция.

Сравнението с други държави от Европейския съюз показва, че има значителни различия в подхода към задължителното гласуване. В Белгия например, гласуването е задължително и санкциите са строги. Първоначалната глоба за негласуване е в диапазона 40–80 евро, като при повторно нарушение сумата нараства. Системното отказване от участие във вота може дори да доведе до временно лишаване от избирателни права.

В Люксембург също има задължително гласуване, а глобите са значително по-високи – между 100 и 250 евро. При повторно нарушение санкцията може да достигне до около 1000 евро. За разлика от България, тези мерки имат за цел да стимулират висока избирателна активност, която в Белгия и Люксембург традиционно е сред най-високите в ЕС.

Въпреки че въвеждането на глоба за негласуване в България би могло да повиши избирателната активност, подобна мярка среща сериозна съпротива от страна на обществото и политическите партии. Често се изтъкват аргументи, че принудителното гласуване нарушава демократичния принцип на свободното изразяване на воля. Остава открит въпросът дали в бъдеще ще бъдат предприети нови опити за въвеждане на санкции за негласувалите български граждани.