Българската икономика ще продължи да се развива с темпове, изпреварващи средноевропейските, но е изправена пред сериозни рискове, свързани с геополитическата нестабилност и забавянето на структурните реформи. Това прогнозира икономистът Румен Гълъбинов в интервю за БГНЕС, публикувано на 25 април 2026 г.

Според неговата прогноза, ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. ще бъде в рамките на 2,4–2,6%, което е понижение спрямо предходните очаквания за 3%. Основната причина за тази ревизия е продължаващата война в Иран и нейният ефект върху цените на енергийните ресурси.

„Геополитическата ситуация е най-големият риск за икономиката ни. Войните в Украйна и Близкия изток водят до несигурност и колебания в цените на петрола и газа, което пряко се отразява на инфлацията,“ коментира Гълъбинов. По негови думи, средногодишната инфлация в България се очаква да достигне около 4%.

Икономистът подчертава, че ефектът от приемането на еврото върху цените е минимален и не е основен фактор за текущото поскъпване. По-важен е въпросът за устойчивото потребление, което трябва да бъде подкрепено не от заеми и кредити, а от реално създадена добавена стойност.

Въпреки предизвикателствата, България продължава да се движи към членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). По думите на Гълъбинов, страната вече е покрила 18 от общо 25 изисквания, което е сериозен напредък. „Членството в ОИСР е важно, защото ще даде допълнителна гаранция за стабилността на икономическата ни система и ще привлече повече инвестиции,“ допълни той.

Друг положителен фактор е сравнително ниският държавен дълг на България, който е около 30% от БВП. Това дава възможност на правителството да провежда разумна фискална политика и да се вмести в рамките на 3% бюджетен дефицит, въпреки трудностите в началото на годината.

Гълъбинов акцентира върху необходимостта от ускоряване на структурните реформи. „За да постигнем устойчив растеж и да повишим конкурентоспособността си, трябва да инвестираме в образование, иновации и диверсификация на енергийните източници. Това е ключово, за да не бъдем толкова зависими от външни шокове,“ заяви той.

В заключение, икономистът подчертава, че въпреки добрите макроикономически показатели и сравнително по-високия растеж спрямо средноевропейския, българската икономика остава уязвима към външни рискове. За да се гарантира стабилност и дългосрочно развитие, е необходима активна и последователна политика, насочена към структурни промени и повишаване на конкурентоспособността.