Клаудия Шейнбаум, новоизбраният президент на Мексико от партията МОРЕНА, се изправя пред сериозно предизвикателство, свързано с енергийната политика на страната. Тя залага на разширяване на хидравличното разбиване (фракинг) с цел да намали зависимостта на Мексико от вноса на природен газ от САЩ, който в момента покрива около 70% от потреблението. Решението обаче среща съпротивата на местни общности и организации, които алармират за тежки екологични и здравни последици от подобна практика.
Обещание за енергийна независимост
Шейнбаум обосновава решението си с необходимостта от постигане на енергийна независимост. Тя разчита на „нови технологии“, които ще позволят рециклиране на вода и намаляване на количеството използвани химикали. Освен това президентът е създала експертна комисия, която да оценява по-малко замърсяващи алтернативи. Въпреки тези уверения, критиците поставят под въпрос реалната приложимост на тези технологии в мексиканските условия.
Историята на фракинга в Мексико
Фракингът не е нова практика в Мексико. До 2019 г. той е използван в около 30 неконвенционални кладенеца с дълбочина до 5000 метра, както и в близо 8500 стандартни конвенционални кладенеца. Тогава, под ръководството на бившия президент Андрес Мануел Лопес Обрадор (също от МОРЕНА), беше наложена забрана върху хидравличното разбиване. Сега Шейнбаум се опитва да върне тази практика, въпреки че тя противоречи на политиката на нейния предшественик и на действията на редица други държави, които са ограничили или забранили фракинга заради екологичните му рискове.
Живата картина от Веракрус
Най-сериозните притеснения идват от щата Веракрус, където държавната петролна компания „Пемекс“ вече е провеждала тестове с технологията. Местните фермери разказват за опустошителни последици. Глория Домингес съобщава, че цитрусовите дървета в нейния район са изсъхнали, а земята е станала безплодна. Марио Олайя Тринидад показва вода, която според него вече не е годна за пиене. Галдино Гарсия Хуарес твърди, че след сондажните дейности водата не се задържа на повърхността и няма достатъчно за добитъка му.
Жителите на Веракрус обвиняват фракинга за замърсяване на водоизточниците и за унищожаването на земеделската продукция. „Пемекс“ обаче отказва да коментира случая, което допълнително засилва напрежението и недоверието сред местното население.
Съмнения за капацитета на „Пемекс“
Енергийният консултант Розанети Барьос изразява сериозни съмнения относно способността на „Пемекс“ да проведе фракинг безопасно и ефективно. Тя твърди, че държавната компания няма необходимите финансови средства, технологии и опит. Според нея истинските оператори в сферата на фракинга са американски компании, които очакват политическо решение от Мексико, за да навлязат на пазара.
Тези твърдения са в унисон с оценките на местни организации, които предупреждават, че вносът на технологии и опит от САЩ няма да реши проблемите, а само ще ги прехвърли на мексиканска територия. Мексиканският алианс срещу фракинга подчертава, че страната вече има горчив опит с подобни практики и че възобновяването им ще доведе до нови екологични и социални кризи.
Баланс между енергийна независимост и устойчивост
Решението на президент Шейнбаум да възстанови фракинга поставя Мексико в центъра на дебат, който се води по целия свят – как да се постигне енергийна независимост, без да се жертва околната среда и здравето на хората. Въпреки обещанията за „по-чисти технологии“, реалните последици от фракинга в щата Веракрус показват, че рисковете остават значителни. Въпросът е дали мексиканското правителство ще успее да намери баланс между икономическите ползи от природния газ и дългосрочната устойчивост на страната.