Фискалният съвет очерта три икономически сценария за 2026 г. при риск от война в Близкия изток

Фискалният съвет на България представи три икономически сценария за развитието на страната през 2026 г., базирани на различни нива на геополитически риск, свързани основно с потенциален военен конфликт в Близкия изток и въздействието му върху цените на енергията.

Сценариите – реалистичен, песимистичен и силно песимистичен – отразяват различна продължителност на шоковете в предлагането на енергийни ресурси и оценяват ефекта им върху растежа на брутния вътрешен продукт (БВП), инфлацията и външнотърговския баланс.

Реалистичен сценарий

При реалистичния сценарий, който се счита за най-вероятен, се предполага временен военен конфликт в Близкия изток, който води до повишаване на цените на енергията през първата половина на 2026 г. Очаква се постепенно възстановяване на икономическата активност след средата на годината. Според прогнозите, БВП по текущи цени ще достигне 126,987 млрд. евро, като номиналният растеж ще бъде 9,5%, а реалният – 2,5%. Дефлаторът на БВП е оценен на 6,8%, а хармонизираната инфлация – на 4,2%. Търговският баланс ще остане с дефицит от 1,355 млрд. евро, а инвестициите ще отчетат номинален ръст от 1,4% до 25,548 млрд. евро, но реален спад.

Песимистичен сценарий

Песимистичният сценарий предполага по-продължителен военен конфликт, който да доведе до по-сериозни сътресения на пазарите на енергия. Възстановяването на енергийните доставки се очаква да започне едва към третото тримесечие на 2026 г. В този вариант БВП по текущи цени ще бъде 126,659 млрд. евро, с реален растеж от 1,9% и хармонизирана инфлация от 4,6%. Дефицитът по търговския баланс ще се увеличи до 1,414 млрд. евро.

Силно песимистичен сценарий

Силно песимистичният сценарий очертава най-неблагоприятната ситуация – ескалация на конфликта, която да доведе до тежки и продължителни прекъсвания на енергийните доставки. В този вариант възстановяването на обема на доставките се очаква едва в началото на 2027 г. БВП по текущи цени ще бъде 125,301 млрд. евро, с минимален реален растеж от едва 0,5% и хармонизирана инфлация от 5%. Търговският баланс ще остане силно негативен, а инвестициите ще отчетат номинален спад до 24,691 млрд. евро.

Фискалният съвет подчертава, че и трите сценария предполагат отрицателен търговски баланс за България през 2026 г., като основната причина е повишаването на цените на енергията, които ще надхвърлят ръста на износа. Всички сценарии също така отчитат номинален ръст на инвестициите, но реален спад, с изключение на силно песимистичния, където се очаква и номинално намаление.

Анализът на Фискалния съвет подчертава необходимостта от предпазливост при вземането на икономически решения и подчертава важността на диверсификацията на енергийните източници и повишаването на енергийната ефективност за ограничаване на негативните последици от геополитическите рискове.