България е в най-слабата си фискална позиция от началото на новото хилядолетие, предупреждава икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според неговия анализ, бюджетният дефицит на страната за 2025 г. достига 3.5% от БВП, а публичните разходи устойчиво надхвърлят 40% от БВП, като в края на същата година са били внесени с размер на 45% от БВП. Това поставя България на ръба на влизане в процедура по прекомерен дефицит от страна на Европейския съюз.

Въпреки че икономическата среда в страната е благоприятна – с отчетен добър растеж и по-висока инфлация, което води до увеличение на бюджетните приходи с около 15% на годишна база – дефицитът продължава да се задълбочава. Данните за първите три месеца на 2026 г. сочат ускорение на дефицита до 1.5 млрд. евро, което изпреварва средните нива за ЕС и еврозоната.

Освен това, разходите за лихви нарастват значително. Докато през 2023-2024 г. те са били под 500 млн. евро, през 2026 г. вече надхвърлят 1 млрд. евро. Прогнозите са, че при запазване на настоящата тенденция, към края на десетилетието тези разходи могат да достигнат около 2 млрд. евро.

Петър Ганев подчертава, че нарастващият държавен дълг е сериозен проблем. Още през 2025 г. той достига около 30% от БВП, а при липса на мерки може да нарасне до 45-50% от БВП до 2030 г. Това би довело до значително по-високи разходи за обслужване на дълга и би ограничило възможностите на държавата за инвестиции и социални разходи.

Въпреки тежката фискална картина, ИПИ отбелязва, че България е изправена пред „луксозния проблем“ на благоприятната икономическа среда. Високата инфлация и растежът водят до автоматично увеличение на приходите, което прави корекцията на дефицита възможна. Ключът към стабилизирането на публичните финанси обаче е в предприемането на навременни и решителни мерки за овладяване на разходите.

Експертите предупреждават, че ако не бъдат предприети действия, България рискува да последва примера на някои други държави от региона, като Румъния, Словакия и Унгария, които вече са в процедура по прекомерен дефицит поради неспазване на фискалните правила на ЕС.