Бюджетният дефицит в България нарасна с 1 млрд. евро само за един месец – между февруари и март 2025 г. Това предизвика остра реакция от страна на правителството и постави на дневен ред въпроса за необходимостта от спешни мерки, включително структурни реформи в публичните финанси. Експерти и представители на бизнеса предупреждават за опасността от сценарий, подобен на гръцкия или румънския, ако не бъдат предприети решителни действия.

Данните за състоянието на държавните финанси са тревожни. От 24 млрд. евро през 2024 г. държавният дълг вече е достигнал 37,5 млрд. евро през 2026 г. и при запазване на настоящата тенденция се очаква да се удвои спрямо 2024 г. до 2028 г. Разходите на държавата са се увеличили със 17% за първите четири месеца на годината, докато приходите са нараснали едва с 10%. В същото време заплатите в публичния сектор бележат ръст от 10-14% годишно, докато производителността се увеличава само с 1-3%. Това създава сериозно напрежение върху бюджета.

В дебат по темата, журналистът Петър Илиев подчерта, че 1,5 млн. заети в частния сектор издържат 2 млн. пенсионери и 600 хил. души в публичния сектор. Той допълни, че намаляването на администрацията е положителна стъпка, но далеч не е достатъчна, за да реши проблема. Според него пакет от мерки може да доведе до балансиран бюджет.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев обаче омаловажи сериозността на ситуацията, като изтъкна, че във Фискалния резерв все още има средства, които могат да покрият разходите за няколко месеца. Въпреки това той призна, че ръстът на дълга е притеснителен и настоя за допълнителни мерки, включително преразглеждане на пенсионните добавки, въведени по време на COVID-19.

Икономистът Никола Филипов застъпи позицията, че е необходимо замразяване на минималната работна заплата и премахване на автоматичните механизми за индексация. Той също така предложи максималният осигурителен доход да бъде преразгледан, а държавните служители да започнат сами да поемат осигурителните си вноски. Според него тези мерки ще помогнат за стабилизиране на бюджета и ще създадат по-устойчива финансова система.

Различните гледни точки показват, че няма единно решение на проблема. Едно е сигурно обаче – бюджетната ситуация в България изисква спешни и добре обмислени мерки, за да се избегнат негативните последици от нарастващия дефицит и дълг.