Пазарът на пчелен мед в Европейския съюз и България е изправен пред сериозни предизвикателства, породени от масовия внос на евтини и често фалшиви продукти от трети страни, както и от нови технологии, позволяващи производството на синтетични сиропи, неразличими от истинския мед при стандартни лабораторни тестове. Тези фактори поставят под заплаха съществуването на хиляди пчелини в България и цяла Европа, като принуждават производителите да продават на загуба, а липсата на общоевропейска референтна лаборатория за автентичност възпрепятства ефективния контрол и води до масови фалити в сектора.
Според данни, цитирани от Money.bg, вносният мед в ЕС се предлага на цени под 2 евро за килограм, докато производствената цена за европейските пчелари достига между 8 и 12 евро за килограм. Тази огромна разлика в цените прави конкуренцията невъзможна за местните производители, които не могат да намалят разходите си под жизненоважния минимум.
„Над половината от меда, който идва от основни износители, не отговаря на стандартите, но въпреки това достига до потребителите“, коментира Ник Лупше, ръководител на научните комитети на Европейската асоциация по пчеларство (EBA). Той допълва, че ниската цена на вносния продукт изкривява пазара и подкопава доверието в истинския пчелен мед.
Бернхард Хьовел, управител и съосновател на Световния съвет за интегритет на меда и бивш председател на Европейската асоциация на професионалните пчелари (EPBA), е още по-краен в оценката си. „Ниската изкупна цена прави производството икономически невъзможно и води до масови фалити. В момента се наблюдава загуба на 50 до 80% от комерсиалните пчелари в световен мащаб“, посочва той. В Германия, например, по-малко от 1% от пчеларите произвеждат повече от половината мед, което показва, че малките производители постепенно изчезват от пазара.
Един от основните проблеми е липсата на Референтна лаборатория на ЕС (EURL) за удостоверяване на автентичността на меда. Това означава, че няма единен стандарт за тестване и сертифициране на продукта, което позволява на фалшифицирания мед да се разпространява свободно на пазара. „В момента се предлагат сиропи за имитация на мед, които са устойчиви дори на най-съвременните лабораторни тестове като NMR и HRMS“, алармира Хьовел.
Ситуацията е особено тежка за България, където пчеларството е традиционен поминък и важна част от селското стопанство. Българските пчелари се сблъскват с комбинация от ниски изкупни цени, високи производствени разходи и липса на ефективен контрол върху вносните продукти. Това води до спад в производството и до обезлюдяване на селските райони, където пчеларството е основен източник на доходи.
Необходими са спешни мерки за защита на българското пчеларство. Сред тях са създаването на национална референтна лаборатория за автентичност на меда, въвеждането на по-строги проверки на вносните продукти и създаването на механизми за подпомагане на местните производители. Също така, потребителите трябва да бъдат информирани за рисковете от купуването на евтин мед с неясен произход и да се насърчават да избират продукти, които са сертифицирани и произведени от български пчелари.
Фалшифицираният мед не е само икономически проблем – той застрашава и здравето на потребителите, тъй като не съдържа полезните вещества, които се намират в истинския пчелен мед. Време е институциите и бизнесът да предприемат съвместни действия за опазване на едно от най-ценните богатства на България – нейния пчелен мед.