Бизнес активността в еврозоната се сви за първи път от 16 месеца, показват данните от априлския индекс на мениджърите по поръчките (PMI), изготвен от S&P Global. Индексът, който се счита за ранен сигнал за икономическото развитие, достигна 48,6 пункта през април, в сравнение с 50,7 пункта през март, като по този начин премина под прага от 50 пункта, сигнализиращ за свиване на икономическата активност.
Основната причина за спада е войната в Близкия изток, която доведе до рязко поскъпване на енергията и до нарушаване на веригите за доставки в световен мащаб. Това се е отразило негативно върху производствения сектор, който е сред най-засегнатите от кризата. Според анализаторите на S&P Global, индексът PMI за производствения сектор е спаднал до 45,6 пункта, което е най-ниското ниво от 34 месеца насам.
Секторът на услугите също отчита спад, макар и по-слаб от този в производството. Индексът PMI за услугите се е понижил до 50,4 пункта, което е най-ниското ниво от пет месеца. Въпреки това, секторът все още остава над прага от 50 пункта, което показва, че все още има известен ръст, макар и минимален.
За България, която от януари 2026 г. е част от еврозоната, този спад в бизнес активността в еврозоната е особено важен. Като член на валутния съюз, българската икономика е тясно свързана с икономиките на останалите държави от еврозоната и всяко забавяне в тях неминуемо ще се отрази и на България. Очаква се българските предприятия, особено тези, които изнасят стоки и услуги за страните от еврозоната, да усетят негативните ефекти от свиването на икономическата активност.
Въпреки това, експертите отбелязват, че ситуацията все още не е толкова критична и че има възможност за възстановяване, ако напрежението в Близкия изток се намали и ако се предприемат мерки за стабилизиране на цените на енергията и за възстановяване на веригите за доставки. В противен случай обаче, съществува риск от по-дълбока и продължителна рецесия в еврозоната, която би могла да има сериозни последици за икономиката на България.