Въвеждането на еврото в България през януари 2026 г. ще действа като външен стимул за укрепване на институциите и ще има положителен ефект върху икономиката, без да предизвика значителна инфлация, прогнозира Матеуш Дадей, икономист за региона на Централна и Източна Европа в Coface. В уебинар на компанията той представи анализ на перспективите пред страната ни, като я определи като втората най-бързо растяща икономика в региона.
Според данните на Coface, кумулативният ръст на реалния БВП на България от четвъртото тримесечие на 2019 г. до края на 2025 г. е 19,2%. Това поставя страната ни непосредствено след Хърватия, отчела ръст от 25,2%, и преди Полша с 18,3%. Дадей подчерта, че въпреки силния растеж, ниската производителност на труда остава сериозно предизвикателство пред българската икономика и нейната конвергенция с по-развитите страни от Европейския съюз.
Икономистът не очаква въвеждането на еврото да доведе до значителна инфлация. „Контролът на инфлацията от страна на българското правителство е добър и ние не очакваме значим ефект от присъединяването към еврозоната“, коментира Дадей. Той също така посочи, че броят на фалиралите компании в България е намалял с около 10% през 2025 г. спрямо предходната година, което е сигнал за стабилизиране на бизнес средата.
Въпреки оптимистичните прогнози, икономистът предупреди за рискове, свързани с енергийния шок и конкуренцията от Китай. „България, заедно с Литва и Румъния, е сред трите страни в ЦИЕ, които ще бъдат най-силно засегнати от енергийния шок върху потреблението“, заяви той. По думите му, войната на Русия срещу Украйна и продължаващите напрежения в Близкия изток, включително и войната на САЩ срещу Иран, са фактори, които поддържат висока волатилност на енергийните пазари.
Coface прогнозира, че икономическият растеж на България през 2026 г. ще се забави до около 2%, спрямо първоначалната оценка от януари за ръст от 2,4%. Това леко понижение се дължи основно на неблагоприятната външна среда и повишената конкуренция на европейските пазари.