Данните на Евростат за 2025 г. са тревожни за България – близо половината от младите хора на възраст 20-29 години не са заети на трудовия пазар. Това поставя страната ни сред последните места в Европейския съюз по младежка заетост, редом с Италия и Румъния. Най-високи нива на заетост сред младите се отчитат в Нидерландия, Малта и Германия.
Основната причина за този проблем, според експерти, е липсата на опит и квалификация у кандидатите за първа работа. „Бизнесът се оплаква, че младите хора нямат практически умения и често не отговарят на изискванията за конкретните позиции“, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той допълва, че това е следствие и от провала на професионалното образование да подготвя кадри, които са директно приложими в реалната икономика. В момента има хроничен недостиг на работна ръка в ключови сектори като хотелиерство и ресторантьорство, строителство и преработваща промишленост, което често се задълбочава от ниските заплати и лошите условия на труд.
Освен липсата на квалификация, Николай Николов, председател на Българската конфедерация по заетостта, посочва и други фактори. Според него младите имат нереалистични очаквания за заплащане и все по-често търсят гъвкавост и възможности за дистанционна работа. „Възрастовата група 20-29 години вече има различни приоритети – те искат баланс между работа и личен живот и не са склонни да правят компромиси с това“, коментира Николов. Той подчертава и нуждата от по-добро кариерно консултиране, което да ориентира младите хора към сфери с реални перспективи за развитие.
Карина Карагьозова, 24-годишен специалист във високотехнологична компания, произвеждаща космическа техника, е пример за успешна реализация, но тя също признава, че навлизането на пазара на труда е било трудно. „Започнах със сезонна работа на морето още на 17 години, но истинското предизвикателство беше да намеря постоянна работа в сферата, в която съм учила. Днес трудовият пазар е много динамичен и промени като навлизането на изкуствения интелект го правят още по-труден за навигиране“, споделя тя.
Според експертите решението на проблема изисква комплексен подход. На първо място е необходимо професионалното образование да бъде реформирано така, че да отговаря на нуждите на бизнеса. Това включва повече дуално обучение, стажове и практики, които да дават на младите хора реален опит. Освен това трябва да се работи за подобряване на условията на труд и за повишаване на заплащането в сектори с хроничен недостиг на кадри. „Младите хора трябва да бъдат мотивирани да работят в България, а това може да стане само ако им се предложи достойна работа и перспектива за развитие“, заключава Адриан Николов.