Европейската прокуратура е започнала разследвания по четири ключови железопътни договора в България, след като бяха установени сериозни пропуски и съмнения за измами с европейски средства. Заместник-министърът на транспорта Мурад Тюрк разкри, че по време на внезапни проверки е констатирано „имитиране на работа“ по обекти, а реалното строителство изостава драстично.

Разследванията засягат сигнализацията по направлението Пловдив–Бургас, модернизацията на участъка Оризово–Михайлово, линията София–Драгоман и строителството на Костенец–Септември. Тюрк посочи, че по някои от тези проекти са сключвани договори с големи чуждестранни компании, които само са осигурявали референции за търга, след което са се оттегляли, оставяйки работата на местни фирми без необходимия опит и експертиза. Тази схема, определена като „услугвачи“, грубо заобикаля Закона за обществените поръчки.

Според изнесената информация, тунелът при Вакарел, който е най-дългият двутръбен железопътен тунел на Балканите, се очаква да бъде завършен едва след 2030 г. Първоначалната стойност на проекта е била около 285 млн. лева (145 млн. евро), но при най-тежкия укрепващ вариант цената може да достигне 350 млн. евро. В момента, влаковете продължават да се движат по старата линия, което допълнително забавя модернизацията на железопътния транспорт в страната.

Към момента готовността на железопътния възел в Пловдив е приблизително 85%, като се очаква направлението Пловдив–Бургас да бъде напълно завършено през декември 2027 г. Въпреки това, забавянията по тунела при Вакарел и останалите проекти поставят под въпрос навременното им приключване.

Сигнали за натиск върху разследващите прокурори вече са подадени от временно отстранената българска европейска прокурор Теодора Георгиева. Тя е заявила, че е била подложена на натиск покрай разследванията на железопътните проекти, както и по разширението на газохранилището в Чирен.

Европейската главна прокурор Лаура Кьовеши инициира разследванията, като целта е да се установи дали има злоупотреби с европейски средства по четирите договора. Резултатите от проверките ще бъдат от ключово значение за бъдещото финансиране на инфраструктурни проекти в България от Европейския съюз.