Войната в Близкия изток и напрежението около Ормузкия проток променят глобалната енергийна карта. Най-големите петролни корпорации в света – Exxon Mobil, Chevron, BP и TotalEnergies – ускоряват инвестициите си извън Персийския залив, насочвайки се към нови перспективни региони като Африка, Южна Америка и Средиземноморието. Решението им е продиктувано от геополитическата нестабилност и растящите рискове за доставките, които вече оказват натиск върху цените на петрола и газа.
Затварянето на Ормузкия проток – стратегическият воден път, през който преминават около 20% от световните доставки на суров петрол и втечнен природен газ – блокира значителна част от енергийния поток към Европа и Азия. Периодичното му затваряне от страна на Иран заради военни действия и политически напрежения е основен фактор за пренасочването на инвестициите на петролните гиганти.
Exxon Mobil, която отчете спад от 6% в глобалното си производство през първото тримесечие на годината, планира да инвестира до 24 милиарда евро в дълбоководни находища в Нигерия. Компанията вече предприема стъпки към сондажи край Гърция, както и подписва споразумения с Ирак, Турция и Габон. В същото време извършва сеизмични проучвания в Тринидад и Тобаго, което показва решителността ѝ да диверсифицира източниците си на добив.
Chevron също засилва присъствието си извън Близкия изток. Компанията придоби Hess за 53 милиарда евро в рамките на сделка, която ѝ осигурява достъп до значителни ресурси в Южна Америка. Очаква се Chevron да инвестира 7 милиарда евро в офшорни проекти тази година, като планира нови проучвания в Египет, Мексиканския залив, Либия и край Гърция. Главният изпълнителен директор на компанията, Майк Уърт, коментира, че законодателните промени във Венецуела са положителна стъпка, но изисква допълнителни гаранции за стабилност на средата.
BP и TotalEnergies също не остават назад в новата тенденция. BP вече е придобила дялове в находища край бреговете на Намибия, а TotalEnergies подписа споразумение за проучване с Турция. Тези действия ясно показват, че компаниите търсят нови възможности в региони, които доскоро не бяха във фокуса на глобалната енергийна индустрия.
Според консултантската компания Wood Mackenzie новите проекти извън Близкия изток могат да създадат общо до 120 милиарда евро стойност. Експертите подчертават, че глобалните производители трябва да открият нови ресурси от около 300 милиарда барела, за да отговорят на световното търсене до 2050 г. Средните годишни инвестиции на водещите петролни компании в глобални проучвания между 2021 и 2025 г. възлизат на около 19 милиарда евро, което показва, че интересът към нови находища остава висок.
„Ентусиазмът за нови възможности в добивния сектор е осезаем“, коментира Едуард Чоу, бивш мениджър в Chevron и настоящ експерт в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Компаниите виждат в Африка, Южна Америка и Средиземноморието потенциал за развитие, който доскоро беше подценяван“, допълва той.
Цената на американския суров петрол вече се движи около 88 евро за барел – значително над нивата отпреди конфликта, което също стимулира търсенето на нови източници на добив. Според анализатора Шрайнер Паркър, продължително високите цени ще окажат допълнителен натиск върху компаниите да инвестират в проучвания и да намерят нови находища, които да стабилизират глобалните доставки.
Въпреки новите инвестиции, някои компании все още са предпазливи. Щетите по газови съоръжения в Катар, свързани с Exxon Mobil, може да струват около 5 милиарда евро годишно, а ремонтите да отнемат до пет години. Това показва, че дори извън Близкия изток рисковете за енергийните компании остават значителни.
Очакванията са, че „енергийният екзод“ от Персийския залив ще продължи, тъй като нестабилността в региона се задълбочава. Новите „златни земи“ за петролните гиганти ще бъдат Африка, Южна Америка и Средиземноморието, където компаниите ще се стремят да осигурят бъдещите си доставки и да гарантират устойчивост на глобалния енергиен пазар.