Министърът на енергетиката Трайчо Трайков очерта новата визия за българската енергийна система по време на конференцията Energy of Tomorrow, като акцентира върху ключовата промяна във фокуса на енергийната политика. Ако до този момент основното предизвикателство беше осигуряването на достатъчно енергийни мощности, то в условията на растящ дял на възобновяемите източници (ВЕИ) и променливия характер на тяхното производство, основното предизвикателство вече е управлението и стабилността на електропреносната мрежа.
„За разлика от миналото, когато говорехме основно за изграждане на мощности, днес въпросът е как да балансираме системата в реално време. Зелената енергия е безспорно бъдещето, но тя налага скъпи решения за управление на честотата и инерцията на мрежата. Затова бъдещето е в балансирания енергиен микс – с базови мощности като АЕЦ, газови решения, достатъчно ВЕИ и силна инфраструктура“, заяви министър Трайков.
В тази връзка Министерството на енергетиката предприема редица мерки. Осигурени са дерогации за доставка на оригинални части за 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, което ще гарантира тяхната дългосрочна надеждност като базова мощност. От особено значение е и ремонтът на ПАВЕЦ „Чаира“, ключов за гъвкавостта на системата. Двата хидроагрегата вече са в експлоатация, а ремонтът на останалите продължава под международен надзор.
Министерството работи и по ускоряване на над 160 проекта по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), включително програмата RESTORE, които са насочени към съхранение на енергия и повишаване на енергийната ефективност. Паралелно с това са идентифицирани 10 ключови локации за изграждане на нови ПАВЕЦ проекти, сред които „Чаира 2“, „Доспат“, „Батак“ и „Яденица“. Това ще осигури значителен потенциал за съхранение на енергия и стабилизиране на мрежата при пикови натоварвания.
В опит да гарантира сигурността на доставките в условията на енергиен преход, Министерството предлага на Европейската комисия механизъм за временна гъвкавост при използването на лигнитни въглища. Това решение цели да осигури стабилност на системата в периоди, когато производството от ВЕИ е ниско, като същевременно се спазват дългосрочните цели за декарбонизация.
Тези мерки показват, че българската енергийна политика вече не се фокусира единствено върху увеличаване на производството, а върху осигуряване на стабилна, гъвкава и устойчива енергийна система. Управлението на мрежата и балансирането на енергийния микс се превръщат в основен приоритет, за да може страната да отговори на предизвикателствата на енергийния преход.