България е с най-високата инфлация в еврозоната за април, достигайки 6,2% на годишна база, докато средното ниво за валутния съюз е около 3%. Това показва, че страната ни продължава да се бори с по-високи ценови натиски в сравнение с останалите държави в еврозоната.
Причини и последици от високата инфлация
Високата инфлация в България се дължи на редица фактори, сред които ръстът на вътрешното потребление, повишените разходи за енергия и хранителни стоки, както и специфичните особености на местния пазар. Доцент Щерьо Ножаров, икономист, подчертава, че автоматичните разходни механизми в публичния сектор, като например увеличенията на заплатите в образованието и вътрешната сигурност, са в противоречие с принципите на публичните финанси и допринасят за инфлационния натиск.
Финансовият анализатор Деян Василев също коментира, че автоматичното увеличение на заплатите в държавния сектор представлява скрит проинфлационен механизъм. Той добавя, че публичният сектор като цяло генерира натиск върху цените и следователно е необходимо да се предприемат мерки за ограничаване на разходите.
Предложения за справяне с инфлацията
И двамата експерти са категорични, че е необходима строга фискална политика и ограничаване на държавните разходи. Доцент Ножаров предлага рестриктивен бюджет за 2026 г., като държавните разходи да бъдат сведени до около 38% от БВП. Той също така настоява за затягане на банковите буфери, без да се променя лихвената политика.
Деян Василев подкрепя идеята за строга фискална политика и предлага дял на разходите от бюджета до 40%. Той е особено критичен към ролята на Българската банка за развитие, като подчертава, че тя трябва да се върне към основната си функция – подкрепа на бизнеса, вместо да финансира публични проекти.
В заключение, експертите са единодушни, че България трябва да предприеме решителни мерки за ограничаване на инфлацията. Това включва рестриктивен бюджет, реформи в публичния сектор и засилване на ролята на Българската банка за развитие за подкрепа на частния бизнес.