Доц. Нено Димов: България трябва да настоява за край на въглеродните квоти, които натоварват икономиката на ЕС

България трябва активно да търси механизми за натиск за отпадане на въглеродните квоти, защото те се превръщат в пряк удар върху индустрията, цената на електроенергията и конкурентоспособността на европейската икономика. Тази позиция защити бившият министър на околната среда и водите доц. Нено Димов, който постави темата в центъра на разговора за икономическите приоритети на новото правителство.

Посланието му е важно за предприемачи, мениджъри и собственици на малък и среден бизнес, защото засяга един от най-чувствителните разходи за всяко предприятие: енергията. В условия на свита маржова печалба, нестабилни пазари и по-високи оперативни разходи, всяка допълнителна тежест върху цената на тока се отразява пряко върху инвестициите, наемането на персонал и възможността компаниите да планират растеж.

Димов определя Зелената сделка като политика, която не постига реален глобален резултат, но увеличава разходите за европейския бизнес. По думите му Европейският съюз е свил емисиите на въглероден диоксид с около 40% за последните 35 години, докато в световен мащаб емисиите са се удвоили. С този аргумент той поставя под съмнение ефективността на подход, при който европейските икономики поемат все по-висока цена, без това да води до пропорционална промяна на глобално ниво.

Енергията като ключов бизнес риск

Най-острият акцент в тезата на Димов е свързан с цената на електроенергията. Според него за 30 години токът в Европа е поскъпнал с около 200%, докато ръстът в САЩ е около 50%, а в Китай – около 40%. В неговия прочит това е ясен сигнал, че европейската икономика сама се поставя в по-неизгодна позиция спрямо основните си конкуренти.

За бизнеса подобна разлика не е абстрактен макроикономически показател. При енергоемките производства тя директно се пренася в себестойността на продукцията. При малките и средните фирми ефектът често е още по-силен, защото те разполагат с по-ограничени възможности да хеджират разходите си, да местят производства или да компенсират скъпата енергия с по-големи обеми. Така политиките, които повишават цената на тока, удрят не само тежката индустрия, но и широк кръг компании по цялата верига на доставки.

В този контекст Димов посочва и конкретен български пример. По негови думи 65% от цената на енергията от комплекса „Марица-изток“ през 2024 г. е формирана от въглеродни квоти. Този дял, ако бъде възприет като ориентир за реалната тежест върху производството, показва защо темата остава толкова чувствителна за българската индустрия. За предприятията това означава, че значителна част от енергийната цена не идва от технологични подобрения, инвестиции или пазарно търсене, а от регулаторна компонента.

Аргументът за фалитите и загубата на конкурентоспособност

Бившият екоминистър свързва високата цена на електроенергията и с тежки последици за бизнеса в големи европейски икономики. Той твърди, че през последните три години са фалирали 650 000 предприятия в Германия, 1 030 000 във Франция и 1 040 000 в Италия, като посочва скъпата енергия като основна причина. Тези числа следва да се разглеждат като негова позиция, но те ясно показват какъв тип предупреждение отправя към българските власти и към стопанските среди.

Същината на предупреждението е, че ако ЕС продължи да оскъпява системно индустриалното производство, бизнесът ще губи капацитет, а капиталът ще търси по-конкурентни пазари. За България това е особено чувствителна тема, защото местната икономика традиционно разчита на индустрия, износ и ценово чувствителни производства. При по-високи енергийни разходи предприятията не просто свиват печалбата си, а започват да отлагат модернизация, да ограничават разширяването и да работят с по-висок риск.

Какво означава това за новото правителство

Призивът на Димов към новото правителство е да излезе от пасивна позиция и да търси варианти за политически натиск за отпадане на въглеродните квоти. В основата на тази теза стои разбирането, че България не може да си позволи да приема безусловно правила, които увеличават разходите на бизнеса в момент, когато европейската конкурентоспособност е под натиск.

За изпълнителната власт подобен дебат не е само екологичен или енергиен. Той е и икономически, защото определя средата, в която компаниите ще работят през следващите години. Ако цената на енергията остане структурен проблем, натискът ще се прехвърля върху цялата икономика: от производството и транспорта до услугите, цените за крайния клиент и инвестиционния климат.

Димов отива и по-далеч, като твърди, че Европейският съюз насочва повече средства към Зелената сделка и възобновяемите енергийни източници, отколкото към отбрана. С този аргумент той се опитва да покаже, че приоритетите на съюза са изкривени в момент на икономическа и геополитическа несигурност. Независимо дали тази позиция ще срещне политическа подкрепа, тя вече задава линия на спор, която бизнесът следи внимателно.

Защо темата остава ключова за предприемачите

За предприемачите и мениджърите най-същественият въпрос не е идеологическият сблъсък около Зелената сделка, а дали Европа може да запази индустриална база при по-високи енергийни цени от конкурентите си. Именно тук е и практическото послание на изказването на Димов: когато регулациите започнат да определят прекалено голяма част от производствените разходи, бизнесът неизбежно плаща цената.

Позицията му е едностранна и в публичното пространство в случая не е придружена от противоположни експертни оценки, но поставя проблем, който остава реален за фирмите: цената на електроенергията е фактор, който може да изтрие предимството на цели сектори. Затова дебатът за въглеродните квоти едва ли ще остане само политически. Той все по-ясно ще се превръща в дебат за оцеляване, конкурентоспособност и посока на европейската икономика.