Добри Митрев: Бизнесът очаква от държавата коректност, а не нови данъци

Българският бизнес очаква от новото правителство предвидимост, фискална дисциплина и отказ от всякакви идеи за увеличение на данъци и осигуровки. Това е основното послание на председателя на Българската стопанска камара Добри Митрев, който предупреди, че подобен ход би бил икономически необоснован на фона на растящите разходи за компаниите, напрежението по международните пазари и забавянето в реформите на държавните системи.

Позицията му идва в момент, в който бюджетният натиск остава висок, а очакванията към кабинета са да намери баланс между необходимостта от приходи и нуждата да не натоварва допълнително бизнеса. Според Митрев фирмите и домакинствата вече внасят достатъчно средства в хазната, като данъчните постъпления продължават да растат с над 12-14%. От тази гледна точка според работодателите разговорът не трябва да е за по-висока тежест, а за по-добро управление на вече събраните средства.

Фокусът се измества към разходите, а не към нови приходи

Най-острото предупреждение от страна на бизнеса е свързано с разходната част на бюджета. По оценката на Митрев дефицитът достига тревожни равнища и това налага цялостна преоценка на публичните разходи. Посланието е ясно: държавата не може да компенсира липсата на реформи с по-високи данъци, ако едновременно с това поддържа неефективни структури и допуска ръст на разходите без реална промяна в качеството на услугите.

Тук критиката е насочена и към практиката да се увеличават възнаграждения в системи, в които не е проведена същинска реформа. За бизнеса това е грешен сигнал. Компаниите работят в среда на по-скъпа енергия, по-високи транспортни разходи, по-скъп труд и нестабилна външна среда. В такава ситуация публичният сектор трудно може да си позволи автоматично разширяване на разходите, без да покаже по-висока ефективност и отчетност.

Тази линия на аргументация е важна и за предприемачите, и за собствениците на малки и средни компании. При тях всеки допълнителен разход, независимо дали идва през данъци, осигуровки или административни изисквания, се отразява директно върху способността за инвестиции, наемане на хора и разширяване на дейността.

Бюрокрацията остава скритият данък върху предприемачеството

Освен срещу по-високата фискална тежест, работодателските организации насочват вниманието и към регулаторната среда. По данни, посочени от Митрев, у нас има близо 900 регулаторни и бюрократични режима, които затрудняват предприемачите. За големите компании това означава по-високи разходи за административно съответствие, а за малките фирми и стартъпите често означава загубено време, забавени проекти и пропуснати възможности.

На практика този тип тежест често е не по-малко значима от официалните данъци. Когато един предприемач трябва да премине през множество регистрации, разрешителни, съгласувания и проверки, цената не е само финансова. Тя се измерва и в забавен достъп до пазара, блокиран ресурс и ограничена гъвкавост. Именно затова бизнесът поставя въпроса за намаляване на административните режими редом с темата за данъците.

Според Митрев едно от най-ефективните средства срещу този проблем е електронното управление. От гледна точка на компаниите дигитализацията на услугите е не само инструмент за удобство, но и реален механизъм за ограничаване на корупционния риск, субективните тълкувания и загубата на време. Колкото повече процеси се извеждат в електронна среда, толкова по-малко остава пространството за непрозрачни практики и произвол.

Цените няма да падат, но темпът на поскъпване може да се забави

В изказването си Митрев коментира и темата за цените, която остава чувствителна както за бизнеса, така и за потребителите. Неговата теза е, че при войни, скъпи горива и растящи разходи за труд не е реалистично да се очаква осезаемо поевтиняване. По-практичната цел е да се ограничи скоростта, с която цените продължават да нарастват.

Това е важен нюанс за управлението на очакванията. Компаниите трудно могат да свалят цени в среда, в която входящите разходи остават високи. Същевременно пазарът продължава да налага дисциплина. В крайна сметка цената се определя не административно, а от готовността на клиента да плати за даден продукт или услуга. За бизнеса това означава постоянен натиск за по-добра ефективност, по-точно позициониране и внимателен контрол върху разходите.

За малките и средни предприятия този натиск е особено силен. Те по-трудно прехвърлят увеличените разходи към крайните клиенти и по-често работят с по-тесни маржове. Затова предвидимата данъчна среда и по-малкото административни пречки са не просто удобство, а условие за оцеляване и растеж.

Какъв сигнал очаква бизнесът от кабинета

Посланието към новото правителство е концентрирано в няколко приоритета: без промяна в данъчния и осигурителния модел, по-строг контрол върху разходите, реални реформи в публичните системи и ускорена дигитализация. За работодателите това е тест дали държавата ще търси лесното решение през по-високи тежести, или ще се насочи към по-трудния, но устойчив път на реформи.

Темата има и по-широк политико-икономически контекст. В края на 2025 г. вече имаше силна чувствителност в бизнеса към идеи за повишаване на данъчната тежест, а сегашната позиция на работодателите показва, че това напрежение не е отминало. За предприемаческата общност въпросът не е само колко ще плаща, а дали ще получи насреща работещи институции, по-малко пречки и ясни правила за дълъг период напред.

Точно затова настояването на Добри Митрев може да се прочете не като еднократна реакция, а като по-широко предупреждение от бизнеса към изпълнителната власт. Ако кабинетът иска повече инвестиции, по-висока заетост и по-силен растеж, първата крачка е да запази стабилността на модела и да докаже, че може да управлява по-ефективно вече наличния ресурс. За компаниите коректността на държавата започва именно оттук.