В днешния икономически обзор от 22 април 2026 г. акцентът пада върху няколко ключови развития на българския и международния пазар. Служебният премиер Андрей Гюров обяви изтеглянето на 1,4 милиарда евро от Българската банка за развитие (ББР), като определи институцията като „банката-касичка“ на модела „Борисов-Пеевски“. Данните за държавния дълг показват, че той е достигнал 29,9% от БВП към края на 2025 г., което изважда страната от топ 3 на ЕС по най-ниско съотношение на дълг към БВП за първи път от 2008 г. За сметка на това, се забелязва положителна тенденция – броят на фалитите на компании в България е намалял с 6,2% през 2025 г. спрямо предходната година.
Изтегляне на средства от ББР
Решението на служебния премиер Андрей Гюров за изтегляне на 1,4 милиарда евро от Българската банка за развитие цели да прекрати практиката институцията да се използва за политически и икономически облаги. Гюров определи ББР като „банката-касичка“ на модела „Борисов-Пеевски“, като намекна за разследване и на предишното управление. Средствата се очаква да бъдат пренасочени към социални програми и инфраструктурни проекти.
Държавен дълг и позиция в ЕС
Според данните на Евростат, държавният дълг на България е нараснал до 29,9% от БВП към края на 2025 г., спрямо 28,4% към края на третото тримесечие на същата година. Това развитие поставя страната извън топ 3 на ЕС по най-ниско съотношение на дълг към БВП, позиция, която България заемаше от 2008 г. насам. В съобщението на Евростат се отбелязва, че ръстът на дълга е резултат от увеличените разходи за социални политики и инвестиции в инфраструктура.
Фалити на компании
За разлика от тенденцията при държавния дълг, броят на фалитите на компании в България е намалял с 6,2% през 2025 г. спрямо 2024 г. Според информация на Coface, спадът се дължи основно на по-добрата ликвидност на предприятията и умереното търсене на вътрешния пазар. Въпреки това, експертите предупреждават, че високите цени на енергията и суровините остават сериозно предизвикателство за устойчивостта на бизнеса.
Международни новини
На международно ниво Европейската комисия предложи мерки за ограничаване на високите цени на изкопаемите горива и за ускорено въвеждане на възобновяеми енергийни източници. Предложението включва въвеждане на данъчни облекчения за домакинствата, както и стимули за компании, инвестиращи в зелена енергия. От друга страна, цената на петрола остана почти без промяна след удължаването на примирието между САЩ и Иран, въпреки очакванията за спад при новини за подобрени отношения между двете държави.