Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев определи фискалната дисциплина, преустановяването на автоматичните индексации и инвестициите в производителност като ключови мерки за овладяване на инфлацията в България. Той подчерта, че стабилността в еврозоната осигурява добра рамка, но успехът на икономиката зависи от вътрешната устойчивост и последователност на националните политики.
По време на реч на конференцията "Money Growth: Bulgaria in the Eurozone", организирана от в. „Капитал“ в София, Радев посочи, че инфлацията у нас през април 2026 г. е достигнала 6,2% – ниво, което значително изпреварва средното за еврозоната от 3%. Той очерта основните фактори, довели до това разминаване, сред които по-високата енергоемкост на българската икономика, ограничена конкуренция и фискална политика, която често е усилвала икономическия цикъл вместо да го охлажда.
„Реалната конвергенция не може да бъде внесена отвън. Тя зависи от вътрешната устойчивост, последователност и доверие“, заяви управителят на БНБ, подчертавайки, че устойчивият икономически успех изисква национални усилия и адекватни реформи.
Радев призова за преустановяване на автоматичните индексации, които трайно вграждат инфлацията в разходната структура на икономиката, както и за насочване на инвестициите към ключови области като инфраструктура, енергийна свързаност, дигитализация и човешки капитал. Според него ръстът на доходите в публичния сектор трябва да бъде съобразен с нарастването на производителността, за да не се създава допълнителен инфлационен натиск.
Той отбеляза, че банковата система в България остава добре капитализирана, ликвидна и рентабилна, като нивата на тези показатели са над средните за Европейския съюз. В същото време фискалната позиция на страната се характеризира с устойчиви дефицити и ускоряващо се нарастване на държавния дълг, което поставя под въпрос дългосрочната финансова стабилност.
България премина през период на висока инфлация през 2022 г., когато средногодишният ръст на цените достигна 13%, а в пиковите месеци дори 15,6% под влияние на глобалната енергийна криза. След присъединяването към еврозоната през януари 2026 г. страната показва умерен напредък в овладяването на инфлацията, но все още изостава от средните нива в еврозоната.
„Устойчивият растеж и стабилността в еврозоната са възможни само ако вътрешните политики са последователни, а институциите – надеждни. България има потенциал за развитие, но той трябва да бъде реализиран чрез отговорна фискална политика, структурни реформи и инвестиции в дългосрочни приоритети“, заключи Димитър Радев.