Българската Национална агенция за приходите (НАП) все по-активно използва международния обмен на данъчна информация, за да идентифицира и проверява български граждани и фирми, които притежават активи в чужбина – недвижими имоти, банкови сметки, инвестиции. Този процес, базиран на международни стандарти като Common Reporting Standard (CRS) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се превърна в ключов инструмент за разкриване на недекларирани доходи и укриване на данъци.
Международен стандарт и автоматичен обмен
Стандартът CRS предвижда автоматичен обмен на информация между участващите държави на годишна база. Финансовите институции в тези държави събират данни за титулярите на сметки – включително име, данъчен номер, адрес, наличности и реализирани доходи – и ги предават на данъчните администрации на страната, в която лицето е местно за данъчни цели.
За България това означава, че НАП получава информация за сметки, притежавани от български граждани и фирми в чуждестранни банки, както и данни за имоти, инвестиции и други активи, декларирани пред чужди финансови институции или регистри. Тези данни се кръстосват с подадените в България данъчни декларации.
Тригери за данъчни ревизии
Когато НАП установи съществено разминаване между декларираните в България доходи и стойността на придобитото имущество или активите в чужбина, това може да бъде основание за започване на ревизия. Проверки могат да се инициират не само въз основа на получената международна информация, но и след сигнал от банка, нотариус, адвокатска кантора, служител на НАП или дори след медийна публикация.
Ревизиите обхващат период от няколко години назад – обикновено пет, като при установени нарушения се начисляват дължимите данъци със задна дата, заедно с лихви. В по-тежки случаи НАП може да наложи обезпечителни мерки, включително запор на банкови сметки и имущество. При данни за умишлено укриване на данъци материалите се изпращат на прокуратурата.
Исторически практики и актуални данни
Българската приходна администрация има дългогодишен опит в разкриването на недекларирани активи. Пример за това е акция „Хеликоптер“ от 2010 г., при която НАП използва въздушни снимки за установяване на луксозни къщи, изградени в райони край София, Черноморието, Пловдив и язовир „Ивайловград“, които не са били декларирани в данъчните декларации на собствениците им.
По-актуални данни показват, че през 2025 г. нотариуси, съдии по вписванията и други длъжностни лица са извършили над 1,6 милиона справки за непогасени задължения на граждани и фирми към НАП при прехвърляне на имущество. В резултат на тези проверки са били установени над 280 хиляди длъжници, което показва мащаба на данъчните задължения, свързани с придобиването на активи.
Какво означава това за бизнеса и гражданите
За българските предприемачи и граждани, които имат активи в чужбина, това означава, че е необходимо стриктно да декларират доходите си и да спазват данъчното законодателство. Недекларираните доходи и активи могат да доведат до сериозни финансови санкции и дори до наказателна отговорност.
За бизнеса е важно да се осигури правилно счетоводно и данъчно отчитане на всички приходи и разходи, включително тези от чужбина. Консултацията с данъчни експерти и адвокати може да помогне за избягване на грешки и санкции.
В заключение, международният обмен на данъчна информация по стандарт CRS е мощен инструмент в ръцете на НАП за контрол върху данъчното облагане. Той засилва прозрачността и намалява възможностите за укриване на данъци, като същевременно поставя по-голяма отговорност върху гражданите и бизнеса да спазват данъчните си задължения.