Българската народна банка (БНБ) публикува новата си макроикономическа прогноза, според която инфлацията в страната ще се ускори до 4.0% в края на 2026 г. Основните двигатели на този ръст са поскъпването на енергийните ресурси, по-специално петрола, както и напрежението на пазара на труда, довело до ръст на заплатите.
В най-новия брой на „Икономически преглед“ на БНБ се посочва, че средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде 3.7%, като през 2027 и 2028 г. ще се стабилизира около 3.2%. Управителят на централната банка Димитър Радев коментира, че „последователност, а не свръхреакция е отговорът за икономиката“, като подчерта необходимостта от плавни и предвидими мерки за справяне с инфлационния натиск.
Икономическият растеж в България ще се забави постепенно – от 3.0% през 2026 г. до 2.8% през 2028 г. През 2025 г. реалният растеж на БВП е бил 3.2%, подкрепен основно от силното частно потребление. В същото време, пазарът на труда остава изключително динамичен – безработицата е на рекордно ниско ниво от 3.5%, а темпът на повишение на заетостта е най-високият от 18 години насам.
Въпреки положителните тенденции на пазара на труда, БНБ разглежда и два песимистични сценария, при които общата инфлация може да бъде по-висока от базисната прогноза с между 1.2 и 3.4 процентни пункта. Основният риск за тези сценарии остава геополитическата несигурност и евентуални сътресения на енергийните пазари, които биха могли да ускорят поскъпването на суровините и да окажат натиск върху цените в страната.
Прогнозата на БНБ подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на външните фактори и готовност за своевременни, но умерени мерки за стабилизиране на икономиката. Въпреки забавянето на растежа, българската икономика остава устойчива, но е изложена на рискове, произтичащи от глобалната икономическа и политическа конюнктура.