Българската икономика остава под напрежение поради глобални геополитически спорове и енергийна несигурност, като в същото време се наблюдава парадокс между формалния статистически растеж и субективното усещане за обедняване сред населението. Това коментира пред Novinite.com икономическият консултант Щерьо Ножаров от Софийската стопанска камара, представяйки своя анализ за икономическата ситуация в страната.
Според Ножаров, структурата на българската икономика е по-чувствителна към инфлационни шокове в сравнение с други европейски държави. Основният проблем е високият дял на разходите за базови потребности като горива и хранителни продукти, което прави домакинствата уязвими дори при умерени ценови колебания. „Българите харчат значителен процент от доходите си за горива и храна. Това означава, че всяко повишение на цените на тези стоки се отразява директно върху потреблението и усещането за стандарт на живот“, обяснява той.
Икономическият анализатор подчертава, че въпреки че инфлацията в момента не е двуцифрена, световната тенденция е на инфлационен натиск. В същото време данните на Националната агенция за приходите (НАП) показват реален ръст на потреблението на храни и горива, което изглежда противоречи на тезата за обективно обедняване. „Тук имаме един парадокс – статистиката показва растеж, но хората усещат, че живеят по-зле. Това е така, защото доходите им не растат със същия темп, с който растат цените на основните стоки“, коментира Ножаров.
Цената на петрола на международните пазари се задържа на около 95 щатски долара за барел, далеч от върховете от 2008 г., но с висока волатилност. Това създава несигурност и затруднява планирането както за бизнеса, така и за домакинствата. „Цената на петрола е ключов фактор, защото влияе върху транспортните разходи, производството и в крайна сметка – върху цените на почти всички стоки и услуги“, допълва експертът.
Щерьо Ножаров отхвърля концепцията за административен таван на цените като неефективна мярка. Вместо това той предлага въвеждане на целеви акцизен буфер, който да компенсира част от повишението на цените на горивата. „Административните мерки често водят до дефицити и изкривявания на пазара. По-добро решение е да се използва акцизният буфер, който ще позволи на държавата да реагира бързо при ценови шокове, без да се нарушава нормалното функциониране на пазара“, посочва той.
Друг сериозен проблем, който Ножаров откроява, е ниската производителност на труда в България. Реалната производителност на труда расте едва с около 1.7% годишно, което е недостатъчно за догонване на водещите европейски икономики. „За да се постигне устойчив растеж и повишаване на жизнения стандарт, България трябва да инвестира в иновации, образование и технологии. В противен случай ще останем в капана на конвергенцията – формално изравняване с Европа, но без реално подобрение на качеството на живот“, предупреждава той.
Щерьо Ножаров подчертава, че последната рецесия е започнала приблизително шест седмици преди публикуването на анализа му, което допълнително утежнява икономическата ситуация. Според него, за да се преодолеят тези предизвикателства, са необходими структурни реформи, които да подобрят конкурентоспособността на българската икономика и да създадат условия за по-висок и устойчив растеж.