Българската народна банка (БНБ) публикува ново издание на „Икономически преглед“, в което прогнозира ускорение на годишната инфлация до 4% в края на 2026 г. и средногодишна инфлация от 3,7% за същата година. Прогнозата е направена на фона на повишена несигурност от конфликта в Близкия изток, като са разработени и два неблагоприятни сценария, отчитащи по-високи нива на инфлация.
Според анализа на централната банка, реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г. възлиза на 3,2%, а безработицата спада до исторически ниски нива от 3,5%. Годишната инфлация (ХИПЦ) към декември 2025 г. достига 3,5%, но през февруари 2026 г. се забавя до 2,1% заради базов ефект и поевтиняване на транспортните горива. Тази тенденция обаче е подложена на риск от ескалацията на конфликта в Близкия изток, която доведе до рязко поскъпване на суровия петрол през март 2026 г.
Базисният сценарий на БНБ предвижда годишна инфлация от 4% в края на 2026 г., като средногодишната инфлация за същата година ще бъде 3,7%. За 2027 и 2028 г. прогнозата е за средногодишна инфлация от 3,2%. Очаква се реалният растеж на БВП да се забави до 3% през 2026 г., 2,8% през 2027 г. и да остане на същото ниво през 2028 г.
Централната банка подчертава, че тези прогнози не отразяват напълно ефектите от конфликта в Близкия изток, включително потенциалните прекъсвания на корабоплаването през Ормузкия проток. Затова в „Икономически преглед“ са разработени и два неблагоприятни сценария.
При неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация през 2026 г. би била с 0,7 процентни пункта по-висока спрямо базисния сценарий. В силно неблагоприятния сценарий общата инфлация през 2026 г. е с 1,2 процентни пункта по-висока в сравнение с основната прогноза. Това означава, че рисковете за ценовата стабилност остават значителни и зависят от развитието на геополитическата обстановка.
Пазарът на труда в България продължава да се характеризира с недостиг на работна ръка. Ниските нива на безработица и силният икономически растеж през 2025 г. създават предпоставки за допълнителен натиск върху заплатите и инфлацията. В същото време, забавянето на растежа на БВП през следващите години може да ограничи този натиск, но външните шокове остават ключов фактор.
БНБ ще продължи да следи внимателно развитието на икономическата среда и да актуализира своите макроикономически прогнози при необходимост. Бизнесът и домакинствата трябва да се подготвят за евентуално задържане на по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж, особено в контекста на геополитическите рискове.