Инфлацията в България достигна 6.2% през април 2026 г., което е двойно повече от средната за еврозоната от около 3%, алармира управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на форума Money Growth. Той подчерта, че членството в еврозоната не е панацея и не компенсира липсата на финансова дисциплина.
Радев посочи няколко ключови причини за по-високата инфлация у нас. Сред тях са високата енергийна зависимост на страната, ограничена конкуренция на вътрешния пазар, разширяваща се фискална политика и ръст на доходите, който изпреварва производителността. „Това създава предпоставки за трайно напрежение върху цените и отслабване на конкурентоспособността на българската икономика“, коментира той.
В отговор на тази ситуация БНБ вече е предприела мерки за затягане на паричната политика. През април 2026 г. антицикличният капиталов буфер беше повишен, а задължителните минимални резерви на банките достигнаха 12%. По думите на Радев банковата система остава стабилна, ликвидна и добре капитализирана, но предупреди, че държавата не трябва да изчерпва резервите си.
„Навлизаме в неблагоприятна тенденция с устойчиви бюджетни дефицити и ускоряващо се нарастване на държавния дълг. Това ограничава възможностите на фискалната политика да реагира на бъдещи кризи и подкопава доверието в икономиката“, заяви Радев.
Той призова за спиране на автоматичните индексации на доходите, по-строг контрол върху държавните разходи и възстановяване на фискалните буфери, за да се ограничат дефицитите. „Необходима е стриктна финансова дисциплина и предвидима политика, която да насърчава инвестициите и да укрепва устойчивостта на икономиката“, допълни управителят на БНБ.
Подобни предупреждения за инфлацията и ефекта от държавните заеми отправи и Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Той подчерта, че покачването на доходите чрез държавни заеми ускорява обезценяването на парите и води до нови ценови сътресения.