БНБ представи два негативни сценария: Какво крият цените на енергията и геополитиката за българската икономика

Българската народна банка публикува нов макроикономически анализ в изданието си „Икономически преглед“, в който представя три сценария за развитието на икономиката през 2026-2028 г. – базов, неблагоприятен и силно неблагоприятен. Докато базовият сценарий предвижда стабилен растеж от 3% през следващата година, негативните сценарии поставят акцент върху рисковете, произтичащи от повишените цени на енергийните суровини и геополитическото напрежение в Близкия изток.

Базовият сценарий на БНБ очаква растеж на БВП от 3% през 2026 г., последван от 2.9% през 2027 г. и 2.8% през 2028 г. В този сценарий се разчита на умерено покачване на цените на петрола, природния газ и електроенергията, както и на стабилизиране на геополитическата ситуация. Анализът е изготвен на база допускания на Европейската централна банка от 11 март и данни до 19 март 2026 г., като не отчита напълно ефекта от последвалите събития в Близкия изток.

Неблагоприятният сценарий предвижда рязко покачване на цените на енергийните суровини. Според прогнозите, през втората половина на 2026 г. цената на петрола ще достигне 90 щатски долара за барел, на природния газ – 59 евро за мегаватчас, а на електроенергията – 141 евро за мегаватчас. Това би довело до повишаване на инфлацията с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 процентни пункта през 2027 г. и с 0.6 процентни пункта през 2028 г. В същото време растежът на БВП би бил с 0.3 процентни пункта по-нисък през 2026 г., но би се ускорил през 2027 и 2028 г. заради ниската база.

При силно неблагоприятния сценарий, който отчита по-сериозен и продължителен енергиен шок, инфлацията би се повишила с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г. В този случай растежът на БВП ще бъде с 0.6 процентни пункта по-нисък през 2026 г. и с 0.3 процентни пункта по-нисък през 2027 г., като едва през 2028 г. би започнал да се възстановява, но ще остане под равнището, предвидено в базовия сценарий.

Според анализа на БНБ, дори при неблагоприятен сценарий, българската икономика има потенциал да се адаптира и да компенсира част от загубите в дългосрочен план. Въпреки това, по-тежкият сценарий би имал значително по-силни и продължителни негативни ефекти върху икономическата активност и покупателната способност на домакинствата.

Тези анализи подчертават важността на енергийната сигурност и диверсификацията на източниците на енергия за българската икономика. Те също така служат като предупреждение за предприемачи, инвеститори и мениджъри, че геополитическите рискове и нестабилността на цените на енергийните ресурси остават ключови фактори, които могат да повлияят на бизнес средата в страната.