България трябва да се откаже от модела на евтин труд и да се насочи към изграждане на икономика, базирана на знанието и технологиите – това бе основното послание от дискусия по време на 17-ото издание на форума The Sound of Money 2026. Бизнес лидери и експерти обсъдиха предизвикателствата пред страната, сред които демографската криза, нуждата от интеграция на чуждестранни работници и въздействието на изкуствения интелект върху производителността.
„Следващият етап от икономическото развитие на България няма да бъде спечелен с евтин труд, а със знание и индустриална компетентност. Бизнесът трябва сам да изгражда кадри чрез собствени академии“, заяви Светослав Овчаров, финансов директор на Lufthansa Technik Sofia. Той подчерта, че България вече не е евтина дестинация, което е позитивен знак, тъй като показва, че страната се развива и предлага по-висока стойност.
Ивайло Славов, главен изпълнителен директор и председател на Elevate и Wiser Technology, очерта двойното предизвикателство, пред което е изправена България – демографска криза и технологична трансформация. „В следващите 5 години 20% от трудоспособното население ще напусне пазара на труда. Това означава, че ще са ни необходими между 70 000 и 80 000 нови работници всяка година, за да поддържаме икономическия растеж. В момента обаче успяваме да привлечем едва 30 000 – 40 000 души“, обясни той. Славов сподели и опит от интеграцията на 40 работници от Непал в шоколадова фабрика, като подчерта, че този процес изисква сериозни усилия както от бизнеса, така и от институциите.
Според Славов изкуственият интелект създава две различни реалности за бизнеса – пряко засегнати професии като програмисти и писатели, и индиректно засегнати отрасли, включително традиционни индустрии. „Софтуерните компании целят 63% ръст на продуктивността благодарение на AI, но разходите за инфраструктура могат да изядат този ефект“, предупреди той.
Димитър Найденов, ръководител „Връзки с институции и комуникации“ за България на Japan Tobacco International (JTI), обърна внимание на проблема с прекомерната регулация. „Регулаторният екстремизъм не помага нито на бизнеса, нито на държавата. Важна е предвидимостта и балансираните регулации“, заяви той, като даде пример с развитата нормативна рамка за тютюневите изделия, която според него трябва да се прилага разумно.
Христофор Христов, изпълнителен директор на Solid 55, допълни, че често противоречивите регулации създават трудности за производителите. Той разказа за примера с производството на метална врата, при който изискванията за достъпна среда и пожарна безопасност се оказват несъвместими. „Искам България да има световни брандове и да бъде икономика на знанието и добавената стойност, а не просто сглобяваща работилница“, пожела Христов.
Модератор на дискусията беше Александър Нуцов, изпълнителен директор на BESCO, който подчерта, че преходът към икономика на знанието е ключов за бъдещето на страната. Бизнесът и институциите трябва да работят заедно, за да създадат условия за развитие на иновациите, да привлекат и задържат висококвалифицирани кадри и да подготвят работната сила за новите технологични реалности.