Бизнесът и опозицията атакуват „административен натиск“: Комисия одобри спорните законопроекти на ПБ за контрол на цените

Управляващата партия „Прогресивна България“ (ПБ) внесе промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, които разширяват списъка на нелоялните практики, въвеждат понятия като „съвместно господстващо положение“ и „справедлива цена“, както и удвояват санкциите. Законопроектите бяха приети на извънредно заседание на комисията по финанси и бюджет с 17 гласа „за“, 2 „против“ и 2 „въздържали се“, въпреки острите критики от страна на бизнеса, синдикатите и опозицията, които ги определиха като „юридически абсурди“ и „грешен експеримент“ с пазарната икономика.

Нови понятия и разширени правомощия

Според вносителите, депутатите Явор Гечев и Константин Проданов от ПБ, законопроектът не въвежда регулации на цените, а цели да осигури прозрачност и проследимост на ценообразуването. Гечев обясни, че въвеждането на понятието „съвместно господстващо положение“ ще позволи на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да реагира по-ефективно в сектори като телекомуникациите и финансовата система. Проданов допълни, че въвеждането на „справедлива цена“ ще служи като сигнален механизъм срещу информационната асиметрия, като методиката за изчисляване на индикативната стойност е почти готова.

Министерски контрол и ново звено

Министърът на икономиката Александър Пулев обяви създаването на междуведомствено звено за контрол на цените, в което ще участват представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката и Министерството на земеделието. Той подчерта, че не става въпрос за таван на цените, а за защита на обществения интерес в съответствие с европейските практики.

Остра критика от страна на бизнеса

Бизнесът реагира остро на предложенията. Станислав Попдончев от Българската стопанска камара предупреди, че законопроектът не дава правна сигурност и ще доведе до повишение на цените заради калкулиране на административната тежест и санкциите. Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата постави въпроса за съвместимостта на новия регистър за проследимост с европейските регламенти за защита на търговската тайна. Радка Йосифова, представител на правния отдел на КРИБ, нарече част от предложенията „юридически абсурди“ и атакува презумпцията за виновност в законопроекта. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) посочиха технически и практически абсурди в чл. 233б, свързани с прага за докладване на оборота, и настояха за неговото увеличение. Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия предупреди, че ако регулациите задушат бизнеса, обществото ще трябва да избира между хаос и подреден пазар с инвестиции.

Синдикатите настояват за обсъждане

Синдикатите също изразиха резерви. Представителят на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов иронично отбеляза, че е време да се сигнализира, че „селото вече не е без кучета“, но настоя законопроектите да минат през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Представителят на КНСБ Тодор Капитанов подкрепи искането за обсъждане и апелира за прецизиране на текстовете, за да не се допуска разширително тълкуване.

Политическа подкрепа и опасения

От опозицията депутатите Мартин Димитров от „Демократична България“ и Асен Василев от „Продължаваме Промяната“ изразиха безпокойство, че въвеждането на понятия като „прекомерно висока цена“ и „справедлива цена“ представлява форма на ценови контрол. Василев нарече обръщането на доказателствената тежест „абсолютно неразумно поведение“ и предупреди за изчезване на стоки от пазара. Депутатът от ГЕРБ Владислав Горанов заяви, че групата на ГЕРБ ще подкрепи законопроекта заради обществените очаквания, но с риск от участие в „грешен експеримент“. Според него това е популистка стъпка.

Позицията на КЗК

Председателят на КЗК Росен Карадимов защити законопроекта като естествено продължение на работата на комисията и подчерта значението на секторните анализи. Той посочи, че бюджетът на КЗК за 2025 г. е 7,5 млн. лв. (около 3,83 млн. евро), докато този на Комисията за финансов надзор (КФН) е 28 млн. лв. (около 14,32 млн. евро). Карадимов уточни, че цялата дирекция „Антитръст“ на КЗК се състои от едва 20 души и че комисията не се превръща в ценови регулатор, а ще следи за ефективна конкуренция.

Законопроектите бяха внесени от ПБ през април 2025 г. и приети на извънредно заседание на комисията по финанси и бюджет ден след това, без да преминат през обществено обсъждане и оценка на въздействието, въпреки обещанията на президента Румен Радев да спира подобни инициативи.